Преследваният
- Автор: Хейг Брайан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преследваният». Краткое содержание книги:
Но когато шестима служители на Алекс са убити в един ден, той наема бившия заместник-директор на КГБ Сергей Голицин за шеф на охраната си. Колкото и съобразителен да е Алекс в бизнеса си, той не може да предвиди заговора между Голицин и мафията да присвоят богатството му, да го уличат в ограбването на собствената му банка и да го убият.
Отвлечен, пребит и заставен да прехвърли авоарите си на поръчителя на похищението му, Алекс успява да избяга в Съединените щати заедно със съпругата си. Но вместо да получи там убежище, самият директор на ФБР го използва като пионка в отношенията си с руснаците и той попада в затвора. Ала руската мафия ще го стигне и там.
Изпаднал в еуфория, Юджин затвори шумно капачето на мобилния си телефон и го остави на масата.
— Дадоха ни трийсет минути да приключим с тази история. — Той отпи шумно от бирата си и примлясна.
— Имаш ли нещо против да поръчаме ядене? — запита в отговор Алекс, като седна полека на стола си. — Цял ден не сме слагали троха в уста. Умираме от глад.
— Ама моля те, разбира се! — съгласи се на драго сърце Юджин, отново обзет от угризения за всичко, което бе причинил на приятеля си. После се сети за парите си, за десетте милиона, които неговите презрени съдружници щяха да отмъкнат, и всякакво състрадание бързо му мина.
— Ти какво би желала, скъпа? — обърна се Алекс към жена си.
Тя погледна бегло менюто и си избра зелена салата и пикантна немска наденица. Алекс си поръча пилешки бульон и кока-кола, и двете със стайна температура. Макар да умираше от глад, устните му бяха изранени и поне три зъба в устата му се клатеха; твърде гореща или студена храна щеше да му причини ужасни болки заради оголените нерви. Освен това челюстите му се бяха схванали от побоя и не можеше да дъвче.
Юджин гръмогласно си поръча още една тъмна бира — този път за отпразнуване на победата, и мимоходом подхвърли на Алекс:
— Защо не прегледаш сега договорите?
С други думи: аз заложих всичко, за да ти издействам тази отсрочка, сега бъди така добър и я използвай.
Като си придаваше съсредоточен вид, Алекс придърпа дебелия свитък книжа и го запрелиства, внимателно оглеждайки всяка страница. Главата му пулсираше. Всеки нерв в тялото му виеше от болки. Насилваше се да мисли за най-важното: как да се измъкне жив. Как да надхитри една бригада от професионални убийци, седнали на по-малко от петнайсет метра от него, нервно опипващи пистолетите си, готови всеки миг да започнат стрелба.
Сега поне разполагаше с двайсет и четири минути относително спокойствие, за да обмисли възможностите. Двайсет и четири минути, през които никой нямаше да го налага, да жигосва плътта му с нажежено желязо, да крещи гнусни заплахи в ушите му.
Юджин и Елена се заприказваха за дреболии, колкото да убият времето. Как й се струваше Будапеща? Прекрасен стар град, нали? Да, прекрасен, отвърна тя с насилена усмивка, макар че след всичко, което се бе случило с Алекс в този град, сигурно щеше да го проклина до края на дните си. А приятно ли й беше да пътува с Алекс? Ами да, изпускат ли се такива приключения, отвърна загадъчно тя. А как е животът в Москва напоследък? И така нататък и така нататък.
Последното нещо, което Елена би искала в този момент, бе да участва в подобна размяна на безсмислици, но трябваше да спечели време за Алекс и тя понасяше всичко с привидно хладнокръвие. Този Юджин изглеждаше симпатичен човек, ако се махнеше нюйоркската му недодяланост, така че не можеха ли просто да се порадват мълчаливо на компанията си? Той можеше да си лочи колкото ще от любимата си бира, а тя — да размишлява върху сполетелия ги кошмар. Сърцето й блъскаше лудо в гърдите. Притисна длани една в друга, за да не се вижда как треперят ръцете й.
Макар и обърната с гръб към Катя и Владимир, тя усещаше заплашителното им присъствие.
Храната им пристигна. Отпивайки предпазливо от кока-колата между две лъжици супа, Алекс си даваше вид, че изучава внимателно документите, като от време на време си отбелязваше по нещо в полетата, подчертаваше някоя дума, слагаше някоя питанка или удивителна — безсмислени драскулки, колкото ръцете му да вършат нещо, докато умът му блуждаеше другаде, отчаяно търсейки изход от ситуацията.
Може би твърде много мисля, каза си по едно време той. Може би съставянето на сложни планове за действие е грешният подход тук, може би просто трябва да стана и да си тръгна, да се изплезя на тия бандити и дим да ме няма. Може би всичко това беше един голям блъф. Колкото повече мислеше, толкова по-привлекателна му се виждаше идеята. Дали техните похитители щяха да дръзнат да открият огън тук, в разкошния ресторант на един от най-престижните и луксозни хотели в Унгария?
В Москва, където подобни сцени бяха станали едва ли не ежедневие, може би да: щяха да скочат и без всякакво колебание да надупчат всичко наоколо. Но все пак тук беше Будапеща, обвеяната с древна слава столица на суверенна европейска държава — спокоен, мирен град със свой елегантен стил и изискан чар, в който важаха други правила.