Битката за Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Битката за Фондацията». Краткое содержание книги:
— Всичко това е много добре, Хари, скъпи — рече, — ала не е достатъчно.
— Какво не е достатъчно?
— Информацията, която ми даваш. Твърдиш, че можем да загубим Периферията. Как? Защо?
Селдън леко се усмихна:
— Чудесно би било да знам, Дорс, обаче психоисторията още не е на този етап, когато да може да ни го каже.
— Тогава ти как виждаш нещата? Може би като следствие от амбициите на отдалечените местни губернатори да се обявят за независими?
— Това положително е важен фактор. Случвало се е — и ти го знаеш по-добре от мен, — но никога не е продължавало дълго. Тоя път може да е за постоянно.
— Понеже Империята е по-слаба?
— Да, защото сега търговията върви по-трудно отпреди, защото комуникациите са по-ограничени, отколкото са били, защото губернаторите в Периферията наистина са по-близо от всякога до независимостта. Ако някой от тях се надигне с по-специални амбиции…
— Готов ли си да кажеш кой би могъл да бъде?
— Ни най-малко. Всичко, което на този етап можем да извлечем от психоисторията, е, че ако някакъв губернатор с необичайни способности и апетити въстане, условията да постигне целта си ще бъдат много по-подходящи от някогашните. Възможно е причината да е друга — голяма естествена катастрофа или внезапна гражданска война между две различни коалиции от Външните светове. Нищо от това не е предсказуемо отсега, обаче можем да твърдим, че ако се случи нещо подобно, то ще има по-сериозни последици, отколкото би имало преди един век.
— Но ако не знаеш малко по-точно какво ще се случи там, как ще действаш тъй, че да си сигурен в разцепването на Периферията, а не на Трантор?
— Като следя и едното, и другото, опитвам се да стабилизирам Трантор и не се опитвам да стабилизирам Периферията. Не можем да очакваме психоисторията автоматично да направлява събитията, без да узнаем много повече за начина, по който работи. Затуй, така да се каже, ще трябва непрекъснато да използваме ръчното управление. Някой ден техниката ще бъде усъвършенствана и нуждата от ръчно управление ще се намали.
— Аха — каза Дорс, — не сега, а някой ден, нали?
— Да. Дори и това е само надежда.
— Добре, какъв вид нестабилност би заплашила Трантор, ако решим да задържим Периферията?
— Възможностите са същите: икономически и социални фактори, амбициозни съперничества между високопоставените служители. И още нещо. Описах на Юго Империята като прегрята и Трантор всъщност е най-прегрятата й част. Той сякаш направо се разпада. Инфраструктурата — водоснабдяването, отоплението, отстраняването на отпадъците, горивопроводите, всичко — изпитва необичайни трудности и напоследък все повече и повече започва да ме занимава.
— Ами смъртта на Императора?
Селдън разпери ръце:
— Това неизбежно ще се случи, обаче Клеон е в добро здраве. Той е само на моите години, което означава, че бих желал да е по-млад, но все пак не е твърде стар. Синът му е абсолютно неподходящ да го наследи, а пък претенденти ще се намерят достатъчно. Даже повече от достатъчно, за да предизвикат неприятности и да направят от смъртта му проблем. Ала тя може и да не се окаже истинска катастрофа от гледна точка на историята.
— Тогава, да речем, убийството му?
Селдън нервно вдигна поглед:
— Не го споменавай. Даже и да сме подсигурени, не използвай тази дума.
— Хари, не ставай глупав. С подобна възможност също трябва да се съобразяваме. Беше време, когато джоуранъмитите можеха да докопат властта, и ако бяха успели, Императорът по един или друг начин…
— Едва ли, щеше да им бъде по-удобен като фигурант. Но забрави за това. Джоуранъм почина миналата година на Нишая — доста покъртителен пример.
— Той имаше последователи.
— Естествено. Всеки има последователи. Щом проучваш ранната история на Транторското кралство и Галактическата империя, попадала ли си някога на глобалистката партия от моя роден Хеликон?
— Не, не съм. Не искам да засягам чувствата ти, Хари, обаче въобще не си спомням да съм попадала на исторически епизод, в който Хеликон да е играл някаква роля.
— Не си ме засегнала, Дорс. Винаги съм казвал, че свят без история е щастлив свят. Както и да е, преди около двадесет и четири века там имало група хора, които били напълно убедени, че Хеликон е единственото населено място във Вселената. Хеликон е бил Вселената и освен него съществувала само твърдата небесна сфера, обсипана със звездички.