Поздрави от рая

Много време преди Морс да се събуди, Хелън Смит лежеше будна в леглото си, предусещайки неприятностите, които без съмнение я очакваха през следващия ден. След ужасните мъчения от предния ден, бе усетила истинска опора у Джон, който бе проявил такова разбиране и опрощение; наистина, той почти бе успял да я убеди, че дори и да е оставила след себе си нещо, което би могло да я уличи в престъпление, силите на полицията бяха толкова ангажирани с углавните престъпления, че бе малко вероятно някой да намери време да се занимава с техните малки простъпки. И в този момент тя отново бе изпитала предишната си любов към него, която бе усетила за пръв път преди пет години, при срещата им в Югославия, нейната родина; само след две седмици ухажване от негова страна тя бе склонила да се омъжи за него и да отиде да живее в Англия. Тогава той й се бе сторил — до голяма степен! — разумен и влиятелен бизнесмен; във всеки случай, тя бе повече от доволна, че може да се махне от страната, където семейството и живееше в сянката на странен и съмнителен инцидент, случил се в миналото, при който нейният дядо по бащина линия е бил застрелян по неизвестни причини от титовистите край Триест. Но още в първите си дни в Англия, тя бе осъзнала, че има нещо странно в начина на живот на съпруга й, нещо съмнително в произхода му, нещо мътно в настоящето му и нещо съвсем обезкуражаващо, що се отнася до бъдещото му развитие. Все пак, по свой собствен и спокоен начин, тя бе свикнала да го обича и да изпълнява (и то без прекалена неохота) ролята, която й бе отредена.

В 7:30 сутринта те седяха един срещу друг на чамовата маса в малката кухня на наетата от тях къща и закусваха със сок от ананас, препечени филийки с мармалад и кафе. Когато свършиха, Джон Смит погледна жена си и постави ръцете си върху нейните. В неговите очи тя все още бе много привлекателна — по този въпрос поне не му се налагаше да лъже. Краката й може би биха се сторили твърде слаби на ценителите на съвършенството, както и бюстът й вероятно не бе така надарен като на пищните модели, неизменно появяващи се на една от първите страници на ежедневника, който те получаваха14; тя имаше бледо славянско лице, с леки белези от шарка и доста замърсена кожа; но това лице, което бе доста навъсено понякога, като че ли се озаряваше, когато тя се усмихваше, силните й зеленикави очи проблясваха закачливо, а устните се разтягаха над равните й зъби. Усмихваше се, наистина малко тъжно, дори и сега.