Неустоима сила

— Ау! Ако мога да се изразя така, мисис Уитман, ти си направо страхотна. Може би трябваше да се обличаш по този начин, когато изнасяше речите си по време на пътуването. Тогава заявките щяха да са сто към едно.

— Благодаря, Калан — тя се изчерви леко. Беше забавно да се облече другояче и да излезе с него.

В „Харис“ завариха всички личности на деня, познати имена и лица, както и аристократи. Това все още бе един от най-скъпите и посещавани ресторанти в Лондон и тъй като беше клуб, имаха чувството, че по-скоро са на светско събиране в нечий дом, отколкото в заведение.

Изпиха по едно питие на бара, а после ги отведоха до местата им, където Мередит разпозна хората на масите от двете им страни. Едните бяха група международни банкери — англичани, французи, един саудитец, двама от Бахрейн. А на масата вдясно седяха две филмови звезди и режисьор заедно с известен италиански принц. Звездите бяха повече от обикновените посетители, беше забавно да е на едно и също място с тях.

Като никога не разговаряха за бизнес. Просто бяха двама души, излезли на вечеря в петък. Като се изключи фактът, че тя бе омъжена, а той бе клиент, приличаха на двойка на любовна среща, но в много отношения изглеждаха дори по-близки. Никой от тях не се тревожеше за изхода от вечерта, нито за впечатлението, което правеше на другия, за намеренията или плановете на партньора, просто бяха приятели, които се наслаждаваха на приятна вечер.

— Стив изглежда е доста свободомислещ — отбеляза Калан, когато сервитьорът им сипа по чаша „Шато д’Икем“ с десерта. Това бе сладко вино, което Мередит обичаше, и когато отпи от чашата, имаше чувството, че опитва течно злато.

— Какво те кара да мислиш така?

— Не съм сигурен, че бих приел съпругата ми да излезе на вечеря и на танци. Не мисля, че някога съм вярвал на Шарлот толкова — и двамата знаеха, че не е било грешка, когато не й е имал доверие.

— Стив знае, че няма за какво да се тревожи. Аз съм сигурен човек — отвърна с усмивка.

В този момент забеляза елегантна тъмнокоса жена в червена рокля да влиза в ресторанта. Придружаваше я по-възрастен привлекателен мъж. На Мередит й се стори позната, но не можеше да си спомни откъде и накрая, след като видя как се спря на някои маси да поговори с познатите си, попита Кал дали знае коя е. Той се загледа в жената.

— Актриса ли е?

Беше на възраст, на която не можеше да е модел, но все пак годините й не бяха много. Или е била модел на младини.

— Не, адвокат е — той хвърли последен поглед, после се обърна отново с лице към Мередит с донякъде притеснено изражение.

— Познаваш ли я? Виждала съм я някъде, но не мога да свържа физиономията с име.

— Виждала си я в светските списания. Тя е много известна, повечето й клиенти са важни хора. Движи се в каймака на обществото — обясни й той набързо.