Неустоима сила

— Радвам се, че ще се прибереш скоро. — В гласа му се чувстваше нетърпение и тревога и тя съжаляваше за това. Той беше прекалено свестен човек, не заслужаваше да го тревожи, макар и неволно.

— Кал непрекъснато ми говори, че трябва да имам деца.

— Надявам се, не неговите. — Стив очевидно отново се притесни и тя се разсмя.

— Не, твоите. Убеждава ме, че сме големи късметлии. Струва ми се, че е много наранен от предишната си съпруга. Разведен е от осем години и мисля, че не се е съвзел. Трябваше да видиш бившата му съпруга, тя е невероятна, но малко изкуствена. Живее тук. Изоставила го е с децата и е тръгнала с партньора си.

— Каква жена! Някой път трябва да видя този мъж.

— Той е нисък, дебел, грозен и с брадавици.

— Да, и прилича на Гари Купър. Помня и това. Но не си спомням Гари Купър да е имал брадавици.

— Може би никога не си го виждал отблизо.

— Е, и ти недей да го гледаш толкова отблизо. Прибирай се бързо вкъщи, скъпа, липсваш ми.

Беше странно, но наистина ревнуваше от Калан Дау, което бе необичайно за него. Обикновено не се интересуваше от мъжете, с които тя правеше бизнес. Вестниците неизменно представяха Калан като блестящ и енергичен, истински финансов вълшебник. Той наистина бе такъв, но както и всички останали, бе човек. А Мередит бе твърде привлекателна жена.

— А ти, какво ще правиш днес?

— Не знам. От девет часа тази сутрин съм свободен. А вече е три. Толкова е досадно, когато не си тук и няма с кого да се забавлявам.

— Ще се върна следващата седмица и можем да се забавляваме целия уикенд.

— Нямам търпение да те видя. — Чувстваше се по-самотен от обичайното и по някаква причина бе неспокоен за нея. Може би наистина ревнуваше и се притесняваше от пътуванията й с Калан. Вече почти съжаляваше, че му е казала за танците, но никога не го лъжеше. А и той бе сигурен в това. — Забавлявай се с пазаруването днес. Обади ми се, когато се прибереш в хотела.

— Добре — обеща му тя и бе съвсем искрена. Ала както се оказа, двамата с Калан се размотаваха по магазините до шест часа и тя трябваше да побърза да се преоблече за вечеря и за театър.

Отидоха в „Рулс“, където ги настаниха горе в самостоятелен салон, а после посетиха новата постановка на „Ромео и Жулиета“ и тя им донесе истинско наслаждение. След театъра се отбиха в „Маркс клъб“, където той членуваше, за да пийнат по едно питие, и когато тя се прибра в хотела, бе прекалено уморена, за да се обади на Стив.

Позвъни му едва в неделя следобед, преди да тръгне за „Хийтроу“, но той бе излязъл и тя опита отново, когато пристигна в Женева, но отново не го намери — явно вече бе отишъл на работа. Затова се отказа и отиде да вечеря с Калан и Чарли Макинтош, легна си рано, а на следващата сутрин беше презентацията им пред швейцарските инвеститори. Чарли бе в много по-добро настроение отпреди и след срещата бе дори вежлив с Мередит. Калан отбеляза този факт със задоволство.