Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
Двамата войници издърпаха обратно Том, за когото Родни се бе заловил. Със свободната си ръка Том улови брат си за мокрото яке и после падна на гръб в лодката, като измъкна и брат си.
Родни излетя от водата и падна по корем върху понтона. Засмя се с облекчение.
— Проклет крокодил!
Тъкмо понечи да измъкне и краката си от водата, когато от нея се подадоха две широко разтворени гигантски челюсти и погълнаха и двата му крака чак до бедрата. Челюстите се сключиха върху плячката и се прибраха отново в реката. Войниците не успяха да окажат съпротива на еднотонното бронирано чудовище. Родни бе откъснат от ръцете на брат си и изпищя.
Родни изчезна под водата, но викът му продължи да кънти над повърхността й. Войниците, застанали на колене, насочиха пушките си към реката, но не стреляха. Куршумите Щяха да убият по-скоро колегата им, отколкото каймана. Изражението на лицата им издаваше, че бяха разбрали истината. Ефрейтор Родни Грейвс вече го нямаше. Всички видяха размера на чудовището, видяха и челюстите му.
Натан знаеше, че те са прави.
Кайманът щеше да отнесе жертвата си на дълбоко място и да я държи там, докато тя се удави. Сетне щеше или да я изяде, или да я тикне в корените на Мангровите храсталаци, където тя щеше да изгние и после да бъде погълната по-лесно.
Нямаше как да се спаси човекът.
Натан остана неподвижен във водата, без да помръдва. Кайманът навярно щеше да се задоволи с плячката си, но може би наоколо имаше и други хищници. Можеха и скоро да се появят особено ако усетят вкуса на кръв по течението. Легна на гръб във водата и изчака да го поемат и приберат в лодката.
След малко видя ужасеното лице на Том Грейвс. Бе втренчил поглед в ръцете си, сякаш ги обвиняваше, че не са се оказали достатъчно силни, за да задържат брат му.
— Съжалявам — каза тихо Натан.
Човекът го погледна и Натан видя, че погледът му е разгневен. Яростен от това, че Натан бе оцелял, а брат му бе загинал. Натан се извърна.
Един друг военен обаче не бе така сдържан.
— Какво, по дяволите, правиш? — изкрещя капитан Уоксмън с лице, изкривено от гняв. — Що за глупост допусна? И ти ли искаше да загинеш?
Натан отмести с ръка мокрия кичур коса върху очите си. През тази седмица скачаше за втори път във водите на Амазонка, за да спаси някого. Не биваше това да му става навик.
— Опитах се да помогна — промърмори. Капитан Уоксмън малко се поуспокои.
— Изпратиха ни, за да те пазим. Не ти да ни пазиш.
Лодката на Натан междувременно се бе доближила до лодката на войниците. Той стъпи върху понтоните и се завърна на мястото си.
След като направи това, капитан Уоксмън даде знак на хората си да продължат. Двигателите бяха форсирани. Натан чу, че Том Грейвс се опита да протестира.
— Капитане… Брат ми… Тялото му…
— Вече го няма, ефрейтор, няма го.
Трите лодки продължиха напред. Натан усети, че професор Коуве го наблюдава. Професорът поклати тъжно глава. В джунглата никакво обучение и никакво оръжие не можеха да ти гарантират стопроцентова безопасност. Ако джунглата искаше да те убие, щеше да те убие. На това му викаха „амазонския фактор“. Всички, които пътуваха из могъщата зелена пустиня, зависеха изцяло от нейните прищевки.
Натан усети, че някой го докосва по коляното. Бе Кели. Тя въздъхна, преди да проговори.
— Това, което направи, бе глупаво. Дори много глупаво — каза тя, като го погледна в очите. — И все пак радвам се, че го направи.
След неочакваната трагедия Натан не намери сили да реагира с нещо повече от едно кимване. Топлите й думи обаче помогнаха да се разсее студът, изпълнил тялото му. Тя отдръпна ръка от коляното му.
Остатъкът от деня премина в мълчание. Дори ефрейтор Окамото престана да си подсвирква, докато управляваше лодката. Пътуваха нагоре по течението, докато слънцето наближи хоризонта, сякаш се опитваха да увеличат колкото се може повече разстоянието между себе си и мястото, където смъртта застигна Родни Грейвс.
Докато приготвяха лагера, съобщиха новината в базата във Ваувай. Настроението на всички бе мрачно, докато вечеряха. Вечерята бе от риба, ориз и див ямс, намерен от професор Коуве близо до лагера.
Единствената тема на разговора бе сладкият ямс. Натан се удиви на това изобилие.
— Необичайно е на едно място, да се намерят такива големи количества ямс — отбеляза той. Професорът бе донесъл цяла раница, пълна догоре с див ямс. Коуве кимна в знак на съгласие.
— Предполагам, че на мястото, където го открих, е имало индианска градина. В същия район видях няколко дървета авокадо и няколко ананасови храста.
— Индианска градина ли? — попита Кели, която поднасяше в този момент към устата си парче риба.