Принцеса Алесандра
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцеса Алесандра». Краткое содержание книги:
— Сега можеш да вземеш пелерината ми.
Колин завъртя очи и хвърли дрехата към Кейн, който я хвана във въздуха. В този момент Колин забеляза, че Алесандра стискаше бележника в ръце.
— Защо, за Бога, си донесла това нещо със себе си?
— Ще ми трябва — обясни тя. — Не виждам какво имаш против този списък, Колин. Враждебността ти е необяснима.
После се обърна към брат му и рече:
— Трябва да извините грубостта на брат си. Сигурно е от болестта.
Кейн се усмихна, а Колин поклати недоволно глава.
— Няма нужда да се извиняваш вместо мен. Кейн, това е жената, която ти сполучливо нарече „чума“. Алесандра, запознай се с брат ми.
Тя отново се опита да направи реверанс и Колин отново не й позволи, а я повлече към салона.
— Къде е жена ти, Кейн? — извика Колин през рамо.
— Горе е, с майка — отговори той.
Алесандра се помъчи да се освободи от ръка та на Колин.
— Защо просто не ме захвърлиш върху някой стол и да ме оставиш на мира? Очевидно нямаш търпение да се отървеш от мен.
— Кой стол предпочиташ? — попита той и най-накрая я пусна.
Тя пристъпи назад и се блъсна в Кейн. Обърна се да му се извини за непохватността си и попита за настойника си. Обясни, че иска час по-скоро да говори с него.
Изглеждаше сериозна и притеснена и Кейн не посмя да се усмихне. Принцеса Алесандра беше наистина хубава. Сините й очи искряха, а луничките по носа й му напомняха на жена му, Джейд. Кейн си призна, че Алесандра е много привлекателна.
— Дженкинс се качи да уведоми баща ми за Вашето пристигане, принцесо. Защо не се настаните удобно, докато го чакате?
Алесандра реши, че това бе добра идея. Очевидно Кейн бе наследил всичките добри маниери в семейството. Беше внимателен и учтив. Пълна противоположност на брат си.
Колин стоеше пред камината и наблюдаваше Алесандра. Тя не му обърна внимание. Оглеждаше интериора на къщата. Салонът бе с висок таван, размерите надвишаваха поне четири пъти ръста на Колин. Имаше три канапета, разположени в полукръг около масичка от слонова кост. Стаята беше приятна, пълна с ценни вещи, които сър Уилямшиър бе събирал от различни краища на света. Изучаваше с поглед стаята и неочаквано съзря един бляскав предмет върху полицата над камината. Алесандра ахна от удоволствие. Това беше копие на бащиния й замък, направено от злато. Беше с размерите на бутилка от бренди и върху него бе изобразен с невероятна точност всеки детайл от истинския замък. Радостта, изписана на лицето й учуди неимоверно много Колин.
— Алесандра? — обърна се той към нея, като се питаше какво ли е причинило обратът в настроението й.
Тя му се усмихна. Отиде бързо до полицата и с трепереща ръка докосна нежно едната златна кула.
— Това е копие на моя дом, Колин. Казва се Стоун Хевън. Живяла съм там с родителите си.
— Мислех, че баща ти се е отказал от кралството, когато се е оженил за майка ти — отбеляза Колин.
— Така е — рече тя, — но той купи Стоун Хевън преди да се ожени за нея. Генералът не може да си го присвои. Замъкът се намира в Австрия, а генералът няма никакви права там, дори и да се възкачи на престола. Замъкът е в безопасност.
— А сега кой го притежава? — попита Кейн.
Тя не му отговори. Той предположи, че не е чула въпроса му. Кейн беше толкова заинтригуван от замъка, колкото и самия Колин. Двамата братя застанаха от двете страни на Алесандра и не сваляха поглед от копието.
— Детайлите са впечатляващи — възхити се Кейн.
— Баща ми го е подарил на вашия баща — обясни тя. — Сър Уилямшиър ме измами — съвсем добронамерено, разбира се — и аз търсих това копие навсякъде из къщата на баща Ви в провинцията, но не можах да го открия. Помислих, че е изгубено. Сега ми доставя голямо удоволствие като го гледам на такова почетно място.
Колин тъкмо щеше да я попита как точно я е измамил баща му, когато се чу гласа на сър Уилямшиър:
— Разбира се, че ще стои на почетно място. Баща ти ми беше приятел, Алесандра.
Тя се обърна и поздрави настойника си с усмивка. Херцог Уилямшиър беше изискан мъж с прошарена коса и тъмносиви очи. Явно синовете му бяха наследили привлекателната външност на баща си, както и високия му ръст.
— Добър ден, татко — извика Колин.
Баща му отвърна на поздрава и влезе в салона. Спря се на средата на стаята и разпери ръце да прегърне Алесандра. Тя не се поколеба. Втурна се към него и се хвърли в прегръдките му. Той я притисна и я целуна по челото.