Принцеса Алесандра
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцеса Алесандра». Краткое содержание книги:
Алесандра се смути от ласкателствата му. Опита се да издърпа ръката си, но той не я пусна.
— Много чаровно се изчервявате, принцесо. — Той се приближи към нея и на светлината тя успя да види тъмнокестенявата му коса прошарена от няколко красиви сребърни нишки. Тъмнокафявите му очи блестяха закачливо. Излъчваше сила и власт, което според Алесандра се дължеше на високопоставеното му положение в обществото.
Титлата му позволяваше да се държи арогантно и самоуверено. Този човек беше чаровник, който съзнава собствената си привлекателност. Той знаеше, че с изпитателния си поглед я поставяше в неловко положение.
— Доволна ли сте от престоя си в Англия? — попита той.
— Да.
Точно когато Морган задаваше въпроса си, Колин отвори вратата. Той подочу как Морган искаше разрешение от Алесандра да я посети на следния ден и веднага забеляза руменината по страните на Алесандра. Забеляза също, че Морган държеше ръката й. Колин веднага се намеси. Сграбчи ръката на Алесандра и я придърпа към себе си. Прегърна я, през раменете с твърде собственически жест и погледна навъсено Морган.
— Алесандра е заета утре — рече той. — Влез в стаята, Морган. Директорът те чака, за да говори с теб.
Като че ли Морган не забеляза раздразнението на Колин, но дори и да му е направило впечатление, той реши да го пренебрегне. Морган кимна на Колин и се обърна пак към Алесандра:
— С ваше разрешение, принцесо, ще се опитам да измоля от братовчед ви позволение да ви посетя.
Тя кимна одобрително, а той се поклони и влезе в кабинета.
— Не ме стискай така, Колин — прошепна Алесандра.
Той усети присмеха в гласа й и погледна към нея.
— Откъде, по дяволите, му дойде тази идея? Ти ли му каза, че съм ти братовчед?
— Не, разбира се — отвърна тя. — Ще ме пуснеш ли сега? Трябва да отида в стаята си, за да си донеса тефтерчето.
Но той не я пускаше.
— Алесандра, защо си толкова щастлива?
— Защото няма да се омъжвам за генерала — отговори тя, отскубна се от него и хукна по коридора.
В този момент Морган излезе от кабинета и дълго гледа подир нея — с дяволска усмивка на устните — докато накрая Колин грубо го извика обратно в стаята.
Всички омъжени жени бяха нещастни същества. Тези кучки се чувстваха пренебрегнати от съпрузите си. Хленчеха и се оплакваха, и нищо не можеше да ги удовлетвори. О, да, той бе наблюдавал и изследвал това явление. Съпрузите обикновено не обръщаха внимание на жените си, но той не ги кореше за това. Всеки знаеше, че само любовниците получаваха любов и внимание, съпругите бяха само неизбежни пиявици, използвани за възпроизводство на наследници. Един мъж беше нежен към жена си, само когато поиска, любеше се с нея докато тя му роди дете и после я забравяше. Той умишлено избягваше омъжените жени, защото преследването беше прекалено лесно. Не изпитваше никакво удоволствие да гони куче, което не бяга. И все пак тази събуди интереса му. Тя изглеждаше толкова нещастна. Вече цял час я наблюдаваше. Тя се бе увесила на ръката на съпруга си и от време на време се опитваше да привлече вниманието му. Напразно. Съпругът бе потънал в разговори с приятели от клуба. Не обръщаше никакво внимание на малката си женичка.
Горката. Беше очевидно за всеки, че тя обичаше мъжа си. Беше жалка и нещастна. О, да, той щеше да промени всичко това. Усмихна се на взетото си решение. Ловът продължаваше. Скоро, много скоро, той щеше да сложи край на мъките й.
Глава 6
Колин, сър Ричардс и Морган разговаряха няколко часа. Алесандра вечеря сама в стаята си. Тя стоеше долу, като се опитваше да не заспива, надявайки се Колин да слезе при нея. Искаше да му благодари за проявения интерес към нейното бъдеще и да му зададе няколко въпроса за граф Оукмаунт. Към полунощ се отказа да го чака повече и си легна. Петнадесет минути по-късно Валена почука на вратата.
— Умоляват ви утре сутринта да бъдете готова за излизане, принцесо. Трябва да тръгнете в десет часа.
Алесандра се пъхна обратно в леглото и се покри със завивките.
— Колин обясни ли къде отиваме?
Прислужницата кимна и отговори:
— Да, в дома на сър Ричардс. На Бауър Стрийт, номер 12.
Алесандра се усмихна.
— Дал ти е адреса?
— Да, принцесо. Той беше много изчерпателен в нарежданията, които ми даде. Каза да ви предам да не закъснявате. — Прислужницата се намръщи и продължи: — Имаше и още нещо… о, да, спомних си. Срещат ас херцога и херцогинята, определена за утре следобед, е отложена.
— Колин каза ли ти защо е отложена?
— Не, принцесо.