Рисковете на професията
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рисковете на професията». Краткое содержание книги:
Съобщенията са за жена на име Лили. И тя има сериозни неприятности. Пиърс е привлечен неудържимо към света на Лили — свят, какъвто не е виждал. Свят на услуги на компаньонки, уебсайтове, секс и тайни самоличности.
Хенри изоставя подредения си живот в лудешка надпревара да спаси непознатата жена. Уменията му на компютърен специалист му позволяват да проследи последните дни на Лили. Но всяка негова стъпка в миналото й го отвежда все по-навътре в сложна мрежа от неизбежни събития — и до взимането на решение, което може да му струва всичко.
Сънува тъмен коридор с отворени врати от двете страни. Всяка стая приличаше на хотелска и имаше легло, бюро и телевизор. И всяка бе обитавана. Предимно от хора, които не познаваше. Те не забелязваха, че ги гледа. Бяха мъже и жени — караха се, любеха се и плачеха. В едната стая бяха родителите му. Обличаха се, за да отидат на коктейл.
Пиърс продължи да върви и видя детектив Ренър, Той беше сам и крачеше край леглото. На дюшека имаше голямо петно кръв.
В друга стая лежеше Лили Куинлан. Вътре беше тъмно. Тя беше гола и гледаше телевизия. Изглеждаше като мъртва на синкавите отблясъци от екрана. Хенри влезе в стаята и Лили го погледна и се усмихна. Той отвърна на усмивката й и понечи да затвори, но видя, че няма врата. Когато се обърна, за да поиска обяснение от Лили, в стаята нямаше никого. Само телевизорът работеше.
17
Звънът на телефона го събуди точно по обяд.
— Рано ли е да говоря с Лили? — попита мъжки глас.
— Не. Всъщност е късно — отговори Хенри.
Затвори и погледна часовника си, после се замисли за съня и се залови да го тълкува, но изпъшка, когато първият спомен за предишната нощ нахлу в съзнанието му. Обаждането до Никол. Измъкна се от спалния чувал и дълго се облива с гореща вода. Реши дай се обади, за да й се извини. Но дори парещите струи не можаха да отмият неудобството, което изпитваше. В края на краищата реши, че е най-добре да не й се обажда и да не й дава обяснения, а да се опита да забрави какво е направил.
Облече се и почувства остър глад, но нямаше пари, а можеше да тегли чак в понеделник. Можеше да отиде в ресторант или в магазин за хранителни стоки и да използва кредитна карта, но това щеше да отнеме много време. Изпита желание да забрави епизода с Лили Куинлан и да остави полицията да го разнищи. Трябваше да се върне на работа. И знаеше, че всяко забавяне може да подкопае решителността му.
В един влезе в „Амедео“ и само кимна на пазача от охраната. Пазачът беше нает наскоро от Клайд Върнън и се държеше хладно с Хенри, който с удоволствие му го връщаше.
На бюрото си Пиърс държеше чаша за кафе, пълна с дребни монети. Грабна я, отиде на втория етаж, където бяха автоматите за газирана вода и закуски, и купи две кока-коли, два пакета чипс и един бисквити. После провери хладилника, за да види дали някой не е оставил нещо за ядене, но нямаше нищо за крадене. Пазачите го изпразваха всеки петък вечерта.
Докато ядеше чипс и пиеше кока-кола, извади от сейфа под бюрото новата партида със заявленията за патентите. Джейкъб Кац беше отличен юрист по патентното право, но винаги искаше учените да прочетат уводите и обобщенията. И Пиърс ги подписваше последен.
Патентите, за които „Амедео Текнолоджис“ бе кандидатствала и бе получила през последните шест години, бяха за правата върху сложна биологична архитект тура. Ключът за бъдещето на нанотехнологиите беше създаването на наноструктури, служещи за основи. И Пиърс бе избрал точно тази ниша за „Амедео Текнолоджис“, за да поведе борбата на арената на молекулните компютри.
В лабораторията Пиърс и другите членове на екипа му проектираха и създаваха различни видове вериги от молекулни прекъсвачи и деликатно ги свързваха, за да направят логически портали — основният праг на компютрите. Повечето им патенти бяха в тази област или в близката сфера на молекулната памет РАМ. Малък брой други патенти бяха фокусирани върху развитието на молекулите-мостове — решетката от устойчиви въглеродни тръби, които един ден щяха да свързват стотици хиляди нанопрекъсвачи и заедно да направят компютър с размерите на монета от десет цента и мощен като дигитален камион „Мак“.
Преди да започне да преглежда купчината нови патенти, Пиърс погледна към стената зад монитора на компютъра си. Там имаше негова карикатура. Държеше микроскоп, косата му беше завързана на опашка, а очите му бяха широко отворени, сякаш току-що бе направил фантастично откритие. Надписът гласеше: „Хенри чува Кой!“
Беше подарък от Никол. Тя бе поръчала на един художник на кея да я нарисува, след като Хенри й разказа любимия си спомен от детството. Баща му четеше приказки на него и на сестра му. Преди родителите му да се разделят. Преди баща му да се премести в Портланд и да създаде ново семейство. Преди да започнат неприятностите за Изабел.
Навремето любимата му книга беше „Хортън чува Кой!“ от доктор Зюс5 — приказка за слон, който открива цял свят, съществуващ върху прашинка. Наносвят. Преди още някой да се е замислил за съществуването на наносветове. Пиърс още помнеше наизуст много откъси от книгата. И често си спомняше за тях, когато работеше.
5
Доктор Зюс (1904–1991) — американски писател, чиито смешни приказки, стихотворения и картини са много популярни сред децата — Б. пр.