Рисковете на професията
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рисковете на професията». Краткое содержание книги:
Съобщенията са за жена на име Лили. И тя има сериозни неприятности. Пиърс е привлечен неудържимо към света на Лили — свят, какъвто не е виждал. Свят на услуги на компаньонки, уебсайтове, секс и тайни самоличности.
Хенри изоставя подредения си живот в лудешка надпревара да спаси непознатата жена. Уменията му на компютърен специалист му позволяват да проследи последните дни на Лили. Но всяка негова стъпка в миналото й го отвежда все по-навътре в сложна мрежа от неизбежни събития — и до взимането на решение, което може да му струва всичко.
Но нямаше значение какво точно бе станало. Пиърс се замисли за Ренър и се досети защо не го бе качил в полицейската кола. Детективът бе искал да претърси беемвето. Бе пристигнал преди него и бе осъществил намерението си.
Обискът беше незаконен, но Пиърс не се ядоса. В колата нямаше нищо, което да го уличи в изчезването на Лили Куинлан или в някое друго престъпление. Ренър вероятно бе останал разочарован, че не е намерил нищо.
— Да ти го начукам, кретен такъв — каза Хенри.
Посегна да превърти ключа на стартера и видя, че изнасят дюшека от апартамента на Лили. Голямото тъмно петно се виждаше ясно през найлона, в който бе увит. Гледката го потисна. Заприлича му на рекламно пано, известяващо, че е късно да се направи нещо за Лили Куинлан.
Служителите на отдел „Научни изследвания“ сложиха дюшека на покрива на микробуса и го завързаха с Найлонът щеше да запази непокътнати пръстовите отпечатъци.
Забеляза, че Ренър стои на вратата и се е вторачил в него. Издържа погледа му, после включи двигателя и потегли.
След десет минути, когато се прибра в апартамента си, видя, че има съобщения на телефонния секретар. Но преди да ги прочете натисна бутона за повторно набиране на номерата, защото знаеше, че за последен път се бе обадил на Робин. Телефонният й секретар се включи веднага.
— Робин, аз съм, Хенри Пиърс. Знам, че си ми сърдита, но, моля те, изслушай ме. Вратата на апартамента на Лили беше отворена. Вътре беше собственикът и събираше вещите й. На леглото й намерихме нещо като кръв и се наложи да извикаме ченгетата. Предпазих те…
Чу се сигнал и линията прекъсна.
— По дяволите!
Пиърс отново набра номера и чу сигнал „заето“. Отчаян, той излезе на балкона. Вятърът беше студен и пронизващ. Виенското колело още светеше, макар че лунапаркът бе затворил в полунощ. Той отново натисна бутона за повторно избиране и допря слушалката до ухото си. Този път телефонът иззвъня и Робин се обади. Гласът й беше сънен.
— Робин?
— Да, Хенри?
— Не затваряй. Оставих ти съобщение. Аз…
— Знам. Току-що го изслушах. Ти получи ли моето?
— Какво? Съобщение? Не. Прибрах се преди малко. Цяла нощ бях с ченгетата. Знам, че ми се сърдиш, но те ще ти се обадят. Не те замесих. Не споменах, че си ме завела до апартамента на Лили. Но когато ме попитаха откъде знам, че Лили е от Тампа и майка й живее там, отговорих, че ти си ми казала. Нямаше как. Не мисля, че ще бъде проблем за теб. Уебстраниците ви са свързани. И без това щяха да те разпитат.
— Няма нищо.
Пиърс замълча за миг, учуден от реакцията й.
— Казах им, че съм те убедил в искреното си намерение да намеря Лили, за да се уверя дали не й се е случило нещо. Ти си повярвала и си ми казала някои неща за нея.
— Наистина ме убеди. Затова ти се обадих и ти оставих съобщение. Добре че имам идентификатор на входящи повиквания и знам номера ти. Исках да ти кажа, че съжалявам за онова, което се случи в уличката. Не беше хубаво.
— Не се притеснявай.
— Благодаря.
— Дюшекът… Имаше много кръв. Не знам какво се е случило с Лили, но ако се е опитвала да се измъкне от бизнеса и да отиде да учи в университет… Знам, че се страхуваш от Били Уенц, но каквото и да правиш, внимавай.
Тя не каза нищо.
— Трябва да скъсаш с него и с този бизнес. И когато решиш да го направиш, не казвай на никого. Изчезни без да разберат къде си отишла. Мисля, че Лили може би е направила грешка и е казала на някого за намеренията си.
— И смяташ, че Били се е отървал от нея? Тя му носеше пари. Защо ще…
— Не знам какво да мисля. Може да е бил човекът, с когото е била преди срещата с теб. Или причината да е друга. В апартамента видях камшици, маски и други неща. Кой знае какво й се е случило? Но е възможно Уенц да е изпратил послание никой да не напуска бизнеса. Работиш в опасен свят, Робин. Трябва да се измъкнеш и много да внимаваш.
Тя мълчеше и Пиърс разбра, че не й казва нищо ново. После му се стори, че Робин плаче, но не беше сигурен.
— Добре ли си? — попита той.
— Да. Но не е лесно да напуснеш… да започнеш отначало. Какво друго мога да работя? Сега печеля много пари. Повече, отколкото бих изкарала другаде. Каква да стана? Сервитьорка в „Макдоналдс“? Може би няма да си намеря работа дори там. Какво да напиша в заявлението? Че през последните две години съм била проститутка?
Хенри не очакваше, че разговорът ще приеме такава насока. Върна се във всекидневната и седна на канапето.
— Робин? Дори не знам фамилното ти име.
— Лапорт. И не се казвам Робин.
— А как?
— Луси.