Сакралното и профанното
- Автор: Элиаде Мирча
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Ангелов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сакралното и профанното». Краткое содержание книги:
Но тези миниатюрни градини, предпочитано занимание за естетите, имали дълга история, дори праистория, в която се проявява дълбоко религиозно чувство към света. Първоначално съдовете били пълни с благовонна вода, олицетворяваща Морето, а капакът отгоре — Планината. Космическата структура на всичко това в очевидна. Присъствал и тайнственият елемент, защото Планината насред Морето символизирала Острова на Блажените — нещо като Рай, в който живеели Безсмъртните даоисти50. Следователно става въпрос за отделен, умален свят, който поставяли в дома, за да споделят неговите концентрирани тайнствени сили, за да възстановят чрез медитация хармонията със Света. Планината била декорирана с пещери, пещерният фолклор е играл важна роля при изграждането на миниатюрните градини. Пещерите са тайни убежища, подслон за Безсмъртните даоисти, място за инициации. Те представляват един райски свят и затова в тях се прониква трудно (символиката на „тясната врата“, към която ще се върнем в следващата глава).
Но целият този комплекс — вода, дърво, планина, пещера, — който е играл толкова важна роля в даоизма, е само доразвиване на още по-стара религиозна идея: идеята за идеалната местност — състояща се от планина и вода, — тоест напълно завършената и уединена местност. Тя е идеална, защото едновременно представлява миниатюрен свят и Рай, извор на блаженство и място на Безсмъртие. Идеалният пейзаж — връх и вода — е бил прастаро „сакрално място“, където в Китай всяка пролет се срещали момчета и момичета, за да пеят различни ритуални песни и да се съревновават в любовни борби. Досещаме се за последователните преоценки на това първоначално „свещено място“. В най-дълбока древност то е било привилегировано пространство, затворен и осветен свят, където младежите и девойките се събирали периодично, за да участват в тайнствата на Живота и космическата плодовитост. Даоистите са заели тази архаична космологична схема — планина и вода — и са обогатили първоначалния комплекс (планина, вода, пещера, дърво), но са го свели до съвсем малък мащаб: миниатюрна райска вселена, заредена с тайнствени сили, защото била отстранена от профанния свят, край която даоистите се събирали и медитирали.
Сакралността на затворения свят все още може да се долови в съдовете с благовонна вода и похлупак, символизиращи Морето и Островите на Блажените. Този комплекс продължавал да служи за медитация, както миниатюрните градини в началото, докато не станал модно занимание за просветените през XVII век, които го превърнали в „предмет на изкуството“.
Все пак трябва да отбележим, че в този случай нямаме пълна десакрализация на света, защото това, което в Далечния изток наричат „естетическо преживяване“, още пази, дори сред просветените, религиозно измерение. Но примерът с миниатюрните градини ни показва в каква насока и по какви начини се извършва десакрализацията на света. Достатъчно е да си представим в какво можеше да се превърне подобно естетическо преживяване в модерното общество, за да разберем как опитът за космическата святост става все по-рядко срещан и се преобразува само в човешко преживяване: например като изкуство за изкуството.
Други космически йерофании
Тъй като трябваше да се ограничим, разгледахме само няколко страни от сакралността на Природата. Значителен брой космически йерофании останаха неспоменати. Така например не успяхме да се спрем на слънчевите и лунните символи и култове, нито на религиозното значение на камъните, религиозната роля на животните и т.н. Всяка от тези групи космически йерофании разкрива отделна структура на свещеността на Природата; или по-точно разновидност на сакралното, изразена чрез специфичен начин на съществуване в Космоса. Достатъчно е например да анализираме различните религиозни значения, придавани на камъните, за да разберем какво камъните, като йерофании, са способни да покажат на хората: те им разкриват мощта, твърдостта, трайността. Йерофанията на камъка е пример за онтофания: преди всичко камъкът е и винаги остава самият себе си, не се променя и затова поразява човека с неизчерпаемост и абсолютност, а оттам по аналогия му загатва за неизменността и абсолютността на Битието. Специфичният начин на съществуване на камъка, възприет благодарение на религиозния опит, разкрива на човека какво е абсолютно съществуване, извън Времето, ненакърнимо от развитието.
50
От даоизъм — философска система, едно от най-мощните течения на китайската мисъл, свързано с името на Лао-дзъ — Б. Прев.