Сакралното и профанното

„Отворено“ към Света съществуване

Крайната цел на специалиста по история на религиите е да разбере и да изясни за останалите поведението на homo religiosus и неговия душевен мир. Това не винаги се удава лесно. В модерния свят религията като форма на живот и Weltanschauung се смесва с християнството. В най-добрия случай западният интелектуалец с известно усилие би могъл да се запознае с религиозните виждания от класическата античност и дори с някои големи източни религии, като индуизма, конфуцианството или будизма. Но колкото и да е похвално, подобно усилие за разширяване на религиозния хоризонт не го отвежда твърде далеч; с Гърция, Индия, Китай западният интелектуалец не надхвърля кръга на сложните и високоразвити религии, разполагащи с обширна сакрална литература. Познанието на част от тези свещени текстове, разучаването на някои митологии и теологии от Изтока или от класическия свят все още не е достатъчно, за да се проникне в душевния мир на homo religiosus. Тези митологии и теологии са твърде силно белязани от продължителната работа на книжовниците; макар и да не са „религии на Книгата“ (като юдаизма, зороастризма, християнството, исляма), те притежават свещени книги (Индия, Китай) или най-малкото са били повлияни от известни автори (например Омир в Гърция).

За да добием една широка религиозна представа, по-полезно е да се запознаем с фолклора на европейските народи; в техните вярвания, обичаи, поведение спрямо живота и смъртта все още могат да се доловят множество архаични „религиозни ситуации“. Изучавайки европейските селски общности, ни се отдава възможност да разберем религиозния свят на земеделците от неолита. В много случаи обичаите и вярванията на европейските селяни ни представят по-архаично състояние на култура, отколкото засвидетелстваното в митологията на класическа Гърция. Вярно е, че по-голямата част от земеделското население в Европа е било християнизирано преди повече от хилядолетие. Но в своето християнство то е успяло да вмъкне голяма част от предхристиянското религиозно наследство, идващо от незапомнена древност. Няма да е правилно, ако считаме, че поради тази причина селяните в Европа не са християни. Трябва обаче да признаем, че религиозността им не се свежда до историческите форми на християнството, че запазва една космическа структура, почти изцяло лишена от опита на християните от градовете. Можем да говорим за едно първично, не-историческо християнство; приемайки Христовото слово, европейските земеделци са интегрирали в своята нова вяра космическата религия, която са пазели още от предисторията.