Изповедите на един буржоа

Фамилията била свенливо, благоговейно сплотена. Неосъзнатото усещане за опасност, историческата предпазливост поддържали единството в старите саксонски фамилии. Навън се показвали внушително, у дома преживявали безкрайно скромно. Прадядо ми обитавал единствената тогава в Обуда двуетажна къща с балкон на Главния площад — къщата стои и до днес –, всяка сутрин изпращал синовете си в пещенския университет с карета, теглена от два коня; така подобавало на един „консилиарий60“… Но от кореспонденцията, водена със синовете му, е видно как са броели крайцерите у дома, обсъждали обстойно дори покупката на нова риза за някое от момчетата, а при поръчване на нов набор дрехи заседавал семейният съвет. Тези стари, преселили се от чужбина буржоазни семейства живеели с някаква подплашена, благоговейна скромност в парвенюшкия унгарски свят. Чужд разум дори не би могъл да проумее този тъй притегателен по външните си форми и мило безгрижие, прекаляващ в господарската си суета, мъчително и бавно обуржоазяващ се унгарски свят, където адвокатът живеел като едър земевладелец, фелдшерът пътувал с каляска и вечер инженерът-землемер лекомислено залагал хилядарки на комар у стопанина, на чиито имот работел на заплата… „Държавата“ била все още по-скоро идея, отколкото патрон и дойна крава. Половин столетие по-късно унгарската средна класа вече се бе вкопчила с милиони ръце в тялото на държавата, която я хранеше и поеше, приспиваше я с пенсии; но до Компромиса61 службата била за унгареца „nobile officium“62, за която той похарчвал част от имуществото си, помощник-ишпанът идвал богат в околийското кметство и тръгвал оттам беден…