Загадката на Уайвърн
- Автор: Ле Фаню Джозеф Шеридан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загадката на Уайвърн». Краткое содержание книги:
Известен в Дъблин от 19-и век като „Принц на мрака“ заради странните си нощни навици, Льо Фану е очарован от окултното. Неговите произведения черпят от готическите традиции, ирландския фолклор и дори от обществения и политическия живот на неговите англо-ирландски съвременници. Въпреки че понякога съдържат в себе си неописуеми ужаси, тези истории се съсредоточават главно върху изживяванията на преследваните мъже и жени, а не толкова върху техните посетители.
Красива девойка се омъжва за наследника на местно имение, но това, което изглежда като щастлив край, е само началото на напрегнат трилър. Зловещи намеци за свръхестественото пронизват този класически роман на ужасите от 1869 г., чието действие се развива в обитавано от духове имение, където млада невеста е застрашена не само от семейните тайни, но и от злонамерените машинации край себе си.
Нахлуха и всички дребни грижи и приготовления, които толкова приятно и милостиво ни залъгват по време на очакването.
Има ли нещо по-безпомощно от новороденото, което навлиза в този огромен и жесток свят? Въпреки това виждаме как красивите и нежни инстинкти, дължащи се на възвишената Божия обич, осигуряват всичко необходимо за новодошлото същество. В такъв случай, нека смирим сърцата си, когато в края на това тъжно пътуване, ние, направените от прах, дошли на този свят, сме изправени пред страшния изход, спомняме си какво сме видели и знаем, че отиваме във властта на същия „верен създател“. Нека бъдем сигурни, че неговата обич и предвидливост ще съпроводят със същата грижа и навлизането ни в другия живот.
ГЛАВА 20
ХАРИ СЕ ПОЯВЯВА В ГРЕЙНДЖ
Около четири часа един следобед, докато Чарлс пушеше пура — въпреки неговите опровергаващи сами себе си решения, запасите му винаги се обновяваха, — брат му Хари влетя с коня си в двора, докато Чарлс пафкаше замислено до отворената врата на обора.
— Радвам се да те видя, Хари. Тъкмо си мислех за теб! Не мога да ти опиша колко се радвам — каза Чарлс усмихнат, приближавайки се, но въпреки това с тревожен въпросителен поглед.
Хари пое протегнатата му ръка, след като слезе от коня, но гледаше към животното, а не към Чарлс, когато каза:
— През последната миля усетих, че нещо не е наред с предното копито, забелязваш ли? Ето виж, не е ожулено, не е и окуцял, но се е наранил, виждаш ли? — попита той и леко се отдръпна.
— Не — отвърна Чарлс. — Не виждам нищо, обаче аз съм невежа, нали знаеш. Нищо не виждам…
— И бездруго не е бог знае какво — заяви Хари и го поведе към отворената врата на обора. — Получих бележката ти. Как си, как е Али?
— Много е добре горкичката, всички сме много добре. От Уайвърн ли идваш? — попита Чарлс.
— Да.
— Старецът е както обикновено, предполагам?
— Все така, не се подмладява, както можеш да допуснеш.
Чарлс кимна:
— И сигурно е много по-заядлив. Понякога ми се струва, че не може да търпи никого освен себе си, дори стария Дрейк… толкова е злобен.
Хари се засмя:
— Говорят, че си е падал по Али, честна дума, така се говори и аз изобщо не бих се учудил. Старият плъх не се отказва от сиренето, само че ти му отмъкна парченцето от устата, а това е предостатъчно, за да го вбеси.
— Кой твърди това? — попита Чарлс изчервен.
— Слугите… хората в града… доста хора. Ако стигне до ушите на стареца, ще има насинени очи и разкървавени носове.
— Това е лъжа — каза Чарлс. — И аз като свестен човек няма да кажа на горката малка Алис за глупостите по неин адрес у дома, само ще се разстрои.
— Сигурно и аз не бих. Къде е Том? Само че вероятно изобщо няма да се разстрои, а тъкмо обратното — няма момиче в Англия, което да не остане доволно, че някой благородник си пада по него, стига да не се налага да се омъжи за него. Ама нашият старец, мили боже! Колкото и голям грубиян да е, едва ли някое момиче на дванайсет мили около Уайвърн ще го гледа отвисоко, понеже може доста да намаже. Ама къде е Том? Трябва да нахрани коня ми.
Извикаха Том и той се появи и пое грижата за коня, след като получи някои нареждания от господаря Хари какво да направи с него. После Чарлс поведе брат си към къщата.
— Винаги ми е приятно да те видя, Хари, но пристигането ти винаги малко ме притеснява — каза Чарлс тихо, докато вървяха по коридора към кухнята.
— Не е нищо особено, трябва да ти кажа нещо, но първо искам да хапна, понеже съм гладен като вълк. Няма да откажа и халба бира, докато чакам храната. Човек бързо огладнява на този въздух. Само въздухът ти струва петдесет лири годишно — нищожна цена за истинския приход — каза Хари и се засмя на шегата си, докато влизаше в тъмната стара трапезария.
— Али няма ли я? — попита Хари и се огледа.
— Едва ли е далеч, но ако не я намеря, ще успея и аз да се погрижа да хапнеш.
Чарлс остави Хари да се усмихва на върховете на дърветата, които се виждаха от прозореца, и да почуква някаква мелодийка по рамката.
— А, Дулчибела, господарката ти горе ли е?
— Мисля, че отиде в градината, сър. Взе си кърпата и градинските ръкавици, а също и малката кошница отвърна — старата жена.
— Не я притеснявай, не е важно. Ще потърся старата Милдред — каза Чарлс и лично отиде да потърси Милдред. — Господарят Хари пристигна много гладен, така че му поднеси, каквото успееш да приготвиш, а междувременно му налей малко бира, че е много жаден. Бъди добра и побързай.
След като издаде тази добросърдечна заповед, той се върна в стаята, където бе оставил брат си.