Загадката на Уайвърн
- Автор: Ле Фаню Джозеф Шеридан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загадката на Уайвърн». Краткое содержание книги:
Известен в Дъблин от 19-и век като „Принц на мрака“ заради странните си нощни навици, Льо Фану е очарован от окултното. Неговите произведения черпят от готическите традиции, ирландския фолклор и дори от обществения и политическия живот на неговите англо-ирландски съвременници. Въпреки че понякога съдържат в себе си неописуеми ужаси, тези истории се съсредоточават главно върху изживяванията на преследваните мъже и жени, а не толкова върху техните посетители.
Красива девойка се омъжва за наследника на местно имение, но това, което изглежда като щастлив край, е само началото на напрегнат трилър. Зловещи намеци за свръхестественото пронизват този класически роман на ужасите от 1869 г., чието действие се развива в обитавано от духове имение, където млада невеста е застрашена не само от семейните тайни, но и от злонамерените машинации край себе си.
— Ти си страшно добър човек, Хари, кълна се, че направо щях да откача. Нямаше с кого да поговоря, не знаех кой какво мисли. В твоите ръце се чувствам в безопасност, защото мисля, че ти разбираш от тази работа много по-добре от мен, много по-добре от мен познаваш хората, а аз никога не съм можел да управлявам никого и нищо. Кога ще идваш отново по работа в града?
— Нищо чудно след около три седмици.
— Знам, че няма да ме забравиш, Хари. Боя се дори да ти пиша, но ако се сетиш за някое място, където можем да се срещнем и да поговорим, с радост ще дойда. Нямаш представа колко нещастен и неспокоен се чувства човек, когато не знае какво става.
— Със сигурност, не го оспорвам. През следващите десетина дни ще бъда зает, трябва да наобиколя доста места, но ще ти дам знак.
— Това се казва свестен човек, знам, че няма да ме забравиш — каза Чарлс и постави ръка върху ръката на брат си.
— Няма, разбира се. Лека нощ. Пази се и предай на Али, че я обичам.
— И… Хари?
— Да? — попита Хари и дръпна немирния си кон малко назад.
— Ами май това е всичко.
— Лека нощ, тогава.
— Лека нощ — повтори Чарлс.
Хари докосна шапката си с усмивка и в следващия момент препусна, прелетя на еклив галоп по тесния път без ограда, който пресичаше мерата, и започна да се смалява в далечната лунна светлина.
— Е, тръгна си… с леко сърце, нищо не го тревожи… Животът му е песен… Светът му е като играчка.
Чарлс тръгна бавно в посоката на чезнещия в далечината конник, след това отново спря и го наблюдава печално, докато той се изгуби от поглед.
— Надявам се да не забрави — винаги е толкова зает с тези глупави коне, обаче наистина печели доста. Ще ми се и аз да разбирах нещо от коне. Трябва да намеря начин да изкарам малко пари. Горката малка Алис! Надявам се да не съм забатачил работата. Ще пестя по всевъзможни начини, разбира се, това е заради нея. Но като се замисли човек, съвсем малко са нещата, от които можеш да се откажеш. Можеш да се откажеш от конете, стига да имаш, и да си оставиш само един. Все пак трябва да имаш поне един кон на такова място — иначе рискуваш да умреш от глад, да не получаваш пощата си или да издъхнеш, защото не можеш да извикаш лекар. Няма да пия вино или бренди и старият Том ще направи същото, освен това напълно ще се откажа от пушенето. Човек трябва да прави жертви. Ще изпуша бавно само тази кутия и няма да поръчвам повече — това е лош навик, ще се откажа от него. — Чарлс извади пура от кутията си и я запали. — Няма да похарча повече и една лира за това, а колкото по-скоро свършат тези, толкова по-добре.
Пъхнал ръце в джобовете си, той бавно се запъти към малко възвишение на около стотина ярда вдясно, изкачи го и се оглед наоколо, пушейки. Мисля, че не виждаше нищо от ширналата се пред очите му гледка, макар да приличаше на художник, който търси живописното.
Главата му бе пълна с идеи за продажбата на Каруел Грейндж, но не бе съвсем сигурен, че има това право, а и не искаше да пита адвоката си, на когото вече дължеше нещичко. Замисли се колко уютно и приятно биха могли да живеят в някое от онези малки градчета в Германия, където скучната човешка природа разкъсва савана си, литва и се носи като пеперуда сред пъстрия и златен живот — където крупието и комарджията прислужват по време на службата пред сияйната и непостоянна богиня, където приятно свирят оркестри, не погребват хората живи насред пустинята и насред гората заедно с кучетата и със скитниците, на място, където малката Алис щеше да бъде преизпълнена от наслада. Беше ли честно да я води тук и да я затваря в гниещата обител на Каруел Грейндж?
Вече бе започнал да се изкачва по гористото възвишение към печалната къща. Пурата му изгоря и той изрече на глас, загледан към дома си в мрака:
— Горката малка Алис! Тя наистина ме обича, струва ми се, а това е нещо!
ГЛАВА 19
ПРИБИРАНЕ У ДОМА
Когато най-сетне съпругът влезе в стаята, където тя го очакваше през онази нощ, Алис каза малко укорително:
— О, Чарли, стана токова късно!
— Не чак толкова, нали, скъпа? — отвърна той и погледна часовника си. — Божичко, късно е! Горката ми женичка, нямах представа.
— Сигурно съм много глупава, обаче толкова много те обичам, Чарли, че съм ужасно нещастна, когато не си пред очите ми.
— Съжалявам, скъпа моя, но мислех, че той има да ми каже много повече, отколкото всъщност ми каза. Като че ли поне за известно време кредиторите няма да ме притискат, освен това исках да разбера точно колко пари ще ми даде за един кон, който искам да продаде. Боя се обаче, че съдейки по думите му, няма да е много. Ама наистина, както и да го гледаш, двайсет лири са смешна сума, обаче в момента много ни трябват. Ако нямах такава умна и предпазлива млада съпруга като теб, наистина не знам какво щях да правя.