Мисията Атлантида
- Автор: Гриниас Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Мисията Атлантида». Краткое содержание книги:
— Представи си, че това е планетата Земя.
— Ясно — кимна тя, готова да му достави удоволствието да я информира за нещо ново.
Той извади джобното си ножче и очерта с него по вече размразяващата се кора на портокала седемте континента.
— Теорията на Хапгуд твърди, че ледниковата епоха не е метеорологичен феномен. Според него тя е по-скоро резултат от геологическа катастрофа, случила се преди окото дванадесет хиляди години. — Завъртя портокала така, че Съединените щати се озоваха в Арктическия кръг, а Антарктида — доста близо до екватора. — Ето как е изглеждал светът в онези времена!
— И какво се е случило после? — присви очи Серена.
— Цялата външна кора на Земята се е извъртяла, подобно на кората на този портокал. — С тези думи той завъртя портокала обратно, докато той не заприлича на Земята такава, каквато я познават всички днес. — Антарктида попада в полярния климат, докато Северна Америка се освобождава от арктическия кръг и се сдобива с умерен климат. Така тя се размразява, а Антарктида — замръзва.
Серена се смръщи още повече и запита:
— И каква е причината за това катастрофално разместване?
— Никой не може да каже със сигурност. Чарлз Хапгуд е допускал, че причината е в дисбаланса на леда в полярните шапки. С натрупването му те стават толкова тежки, че се изместват, повличайки след себе си цялата външна кора, заедно с континентите — всички заедно, заковавайки ги на нови места.
— И ти си готов да заложиш и малкото добра репутация, която ти е останала, заради тази теория за изместването на земната кора?
Конрад сви рамене и отговори:
— Алберт Айнщайн определено е харесал идеята. Той е бил убеден, че изместванията на земната кора са били систематични, при това на много кратки интервали от време. Това би обяснило разни чудновати неща, като например замръзналите мамути в арктическия кръг с тропическа растителност в стомасите. Или пък хора и пирамиди, затиснати близо три километра под ледената шапка на Антарктида.
Серена нежно постави ръка върху рамото му и каза:
— Ако това ти помага да проумееш света, тогава се радвам за теб!
Конрад се вкамени.
Предполагаше, че тя ще се развълнува точно толкова, колкото и самият той от наличните доказателства. Та нали двамата са от една и съща порода! А ето, че тя се противопоставяше на заключенията, до които беше достигнал. И което беше още по-важно — позволяваше си лични нападки срещу него! Ядоса се, че някаква си жена, жертва на религиозната заблуда, има наглостта да отхвърли, макар и по кавалерски начин, една от най-логичните научни хипотези, родени от един от най-великите умове в човешката история.
— Да не би Ватикана да си има по-добра теория, а?! — просъска той.
— Да — кимна самоуверено Серена. — Библейският потоп.
— То пък голяма разлика, няма що! — махна с ръка Конрад. — И двете хипотези попадат в графата „Господ е геноциден маниак“! — Но веднага, след като тези думи излязоха от устата му, той съжали, че ги е казал.
— Хей, господинчо, внимавай какво говориш! — изрече нечий женски глас зад него.
Конрад се обърна и видя, че лейтенант Лопес го наблюдава сърдито. „Боже, още една католичка!“ — простена вътрешно той.
Лопес се обърна към Серена:
— Искате ли да му сритам задника вместо вас?
— Благодаря, смятам, че вече и без друго достатъчно му го сритват.
— Е, предложението ми е без срок на давност — кимна Лопес и се върна към работата си.
Арийските близнаци Кригел и Маркус изглеждаха разочаровани. Конрад предположи, че те сигурно са лутеранци, агностици или просто от добро немско семейство. В друго време и на друго място съвсем спокойно биха могли да минат за перфектно олицетворение на Хитлеровата младеж.
Серена протегна ръка към алпинистката си екипировка и започна да се облича.
— Какво искаш да кажеш, Конрад? — обади се тя, опитвайки се да си вдигне ципа, но установи, че жиците на електрокардиографа й пречат. — Че Господ е виновен за всяко страдание на човечеството, за всяка война или всеки похотлив намек?
Той осъзна, че тя гледа право в него — топлите й кафяви очи едновременно го обвиняваха и му прощаваха. Това определено го вбеси. Е, може пък наистина да е съзерцавал гърдите й малко по-дълго, отколкото трябваше. Нали в крайна сметка беше човек?! Тя също е човек, стига да събере куража да си го признае.
— Видях те как гледаше онова момиченце в леда — рече тихо той. — Сякаш гледаше себе си. Надали това дете може да се нареди в групата на порочните, които потопът е целял да накаже!
— Дъждът пада и върху праведните, и върху грешните — изрече разсеяно тя. — В този случай — ледът.