Мисията Атлантида
- Автор: Гриниас Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Мисията Атлантида». Краткое содержание книги:
Конрад посочи към замъгления илюминатор, през който се виждаха очертанията на американското знаме, забито от генерал Йейтс на върха на пирамидата.
— Фокусирай се върху знамето и започни да си поемаш дълбоко дъх — разпореди се той, докато пускаше ново количество кислород от тежката жълта бутилка.
Алпинисткият й екип и другите й горни дрехи бяха съблечени. Конрад се опитваше да не гледа втренчено сочните й гърди, които се издигаха и спускаха под вълнения пуловер. Откакто бяха достигнали дъното на ледения пролом, тя бе изпаднала в шок — очевидно се беше уплашила от замръзналите гробища, които ги обкръжаваха.
Той извърна поглед към монитора за сърдечната дейност. Едва сега сърцебиенето й започваше да се връща към горната граница на нормалното.
— По-добре ли си вече? — запита я след минута. Тя го изгледа така, сякаш не виждаше никакъв смисъл в неговия въпрос.
Конрад огледа претъпканото пространство на убежището, изградено върху плоския връх на пирамидата, извисяваща се от дъното на пропастта. Модулът беше единичен, дълъг седемнадесет метра, с диаметър четири. Йейтс се бе присъединил към скупчените един до друг до мониторите трима техници. Една от тях беше лейтенант Лопес — жена-офицер, с която Конрад се бе запознал в ледената база „Орион“. Другите двама бяха русокоси грамади, които отговаряха на имената Кригел и Маркус. Очевидно те олицетворяваха грубата сила, необходима на генерала тук. Конрад се обърна към баща си:
— Има ли някаква конкретна причина, поради която пропусна да ни споменеш за замръзналите тела тук?
— Да, има — кимна той. — Исках да видя реакциите ви.
Синът му посочи Серена и се озъби:
— Е, сега доволен ли си?
— Стига си хленчил! — заповяда му Йейтс и се изправи. В ръката си държеше хиподермична инжекция. Махна капачето на иглата с отработено движение и от нея към въздуха избликна безцветна течност. Серена се сви от ужас.
Конрад проследи как баща му сграбчва ръката на момичето и насочва иглата към нея.
— Какво искаш да й направиш?! — едвам успя да извика той.
— Правя й инжекция със стимуланта елевтерококус отговори генералът и направи инжекцията на Серена, преди синът му да успее да го спре. — Това е растителен екстракт от семейството на женшена. Водолазите, планинските спасители и космонавтите го приемат, за да издържат на стреса по време на работа в неблагоприятни условия. Това е като че ли единственото полезно нещо, с което руснаците допринесоха за нашата космическа програма.
Лекарството започна да действа.
Конрад се обърна към Серена и забеляза, че тя диша вече значително по-равномерно, въпреки че в очите й се четеше нескрит гняв. Тази жена безспорно не беше свикнала да полагат грижи за нея.
— Ще се оправи — махна с ръка Йейтс. — А сега, ако нямаш нищо против, ще наобиколя моя отряд, за да проверя докъде са стигнали с тази твоя митична шахта.
— Толкова е митична, колкото и самата пирамида! — подвикна след него Конрад, докато генералът отваряше люка, за да излезе навън. Полярният въздух само това и чакаше, за да нахлуе в малкия модул.
— Ти обаче се справяш доста добре, Конрад — обади се изненадващо Серена. Беше свалила сама кислородната си маска. — Да разбирам ли, че това не е първият път, когато виждаш замръзнали тела на възраст дванадесет хиляди години?
Той сведе поглед към нея, едва успявайки да сдържи вълнението си. Не всеки ден намираше доказателства в подкрепа на теориите си или най-малкото на това, че не полудява.
— Именно тези тела обясняват как пирамидата се е озовала тук! — възкликна със светнали очи археологът.
— Как се е озовала тук ли? — изненада се Серена и седна на хирургическата маса. Лицето й бавно възвръщаше нормалния си цвят. — Какво имаш предвид? Че се е движила ли?
Конрад бръкна в раницата си и извади оттам замръзнал портокал.
— Отсякох го от стената — обясни той. — Това доказва, че някога Антарктида е имала умерен климат.
Серена сведе поглед към портокала и изрече:
— Докато най-неочаквано в един прекрасен ден е била скована в ледове…
— Да — прекъсна я Конрад. — Теорията на Хапгуд за изместването на земната кора.
— Чарлз Хапгуд ли имаш предвид?
— Точно така. Починал е преди много години. Значи си чувала за него?
— За университетския професор съм чувала, но не и за теорията му за земната кора.
За Конрад нямаше по-голямо удоволствие от това да разкаже на Майката Земя нещо, което тя не знаеше. Вдигна портокала и започна лекцията си: