Среднощна гълъбица
- Автор: Бекнъл Роксана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощна гълъбица». Краткое содержание книги:
Джоана изведнъж осъзна, че той погрешно е взел реакцията й на неговото докосване като реакция спрямо думите му. Макар че баща й никога не се бе държал мило с нея, не можеше да го обвинява, че я е малтретирал физически.
— Не ме е бил — поправи тя прибързаното му заключение.
Но гневното му лице стана още по-мрачно.
— Да не би… — той заекна и Джоана се вгледа объркано в него. — По дяволите! Да не би да ви е докосвал! Знаете…
Пак замълча, сякаш не можеше да изрече с думи онова, което мислеше. Но когато Джоана го изгледа неразбиращо, без да схваща какво намеква, той избухна.
— Да не би да ви е докосвал, по дяволите! Както… както би трябвало да докосва само съпругата си?
Тогава тя разбра и бузите й се оцветиха в ярка червенина. Боже Господи, помисли тя. Възможно ли е подобно нещо? Но като съдеше по разяреното изражение на Райлън, явно беше възможно.
— Не! — изкрещя тя. — Не… не е правил това. А вие сте безнадеждно пропаднал, ако дори намеквате за подобно нещо!
Макар че облекчението му си пролича съвсем ясно, той още беше доста раздразнен.
— Безнадеждно пропаднал ли? Защо? Защото толкова сте се загрижили за баща си?
Усмихна се мрачно, когато на лицето й се изписа отражението на неговия гняв.
— Не мисля. Но това само показва, че всичко е напълно ясно. Баща ви по някакъв начин ви е настроил против брака. Но не е задължително нещата да стават така, както между родителите ви, Джоана. Мъжете не са еднакви.
— Така ли? — поде тя хладно. — Доколкото имам опит — макар и ограничен — додаде саркастично, — мъжете са надменни, празноглави глупаци, които изобщо не се интересуват от живота или чувствата на жените около тях. Манипулират и използват съпругите и дъщерите си като средства да постигат целите си. Баща ми правеше така с майка ми. — Тя вдигна брадичка и му хвърли най-унищожителния си поглед. — А вие се опитвате да правите същото с мене.
Той прояви приличието да направи поне донякъде виновна физиономия, помисли тя и реши, че е време да остави малко разстояние помежду им. Изправи се на крака с толкова достойнство, колкото можа да изобрази, вземайки предвид, че беше притисната между него и огнището и омотана в грубото вълнено одеяло. Но Райлън я спря, хващайки одеялото точно там, където прикриваше коленете й.
— Вие избрахте да виждате само лошото в мене… в мъжете. Но има и друго.
— Кажете го на майка ми — изсъска тя, изтръгвайки одеялото от лекото стискане на пръстите му.
Когато стана и отстъпи назад, той я последва.
— Какво се е случило с майка ви? — запита той, отново с тих глас, без следа от твърдост.
— Тя е мъртва, както сигурно знаете. И не е ваша грижа.
— Но нейната дъщеря със сигурност е моя грижа.
Джоана се извъртя рязко с лице към него, стресната, че го вижда така близо до себе си.
— Аз не съм ваша грижа! Моят живот си е мой и ще го живея както аз реша. Нищо, което правите, не променя това. Можете да ми представите колкото си щете галантни ухажори, никак не ми пука. — Тя пое дълбоко дъх и вдигна гневен поглед към него, надявайки се напереността да не й изневери. — Не можете да ме принудите да се съглася на брачен обет. Можете да ме замъкнете насила пред свещеника, но няма да ме накарате да кажа думите.
За нейно огромно учудване думите й не го ядосаха. Дори този факт сам по себе си беше смайващ, а после той й се усмихна — странна, почти изпълнена със съжаление усмивка — и всички мисли излетяха от главата й.
Беше твърде близко. Тя инстинктивно усещаше, че трябва да се отдалечи. Но преди да успее да се стегне, стана много късно.
Ако си беше с ума — ако беше по-подготвена за сладостното усещане на неговите устни върху своите, — щеше да прекрати тази целувка още в самото й начало. В края на краищата, той не я държеше против волята й. Единствено пръстът му под повдигнатата й брадичка я задържаше на място. Тя трябваше само да обърне глава. Или да отстъпи назад.
Но Джоана не се сети нито за едното, нито за другото. Лекото докосване на Райлън до брадичката й я държеше в плен също толкова сигурно, колкото и ако беше сред стените на някоя крепостна кула. А устните му…
Търсещият натиск на устните му я размекваше; беше нежен, но забранен, изгаряше я, но и я изпълваше със сладост. Разтапяше я чак до кости, така че би могла да се свлече на пода като локва, но и я издигаше до невъобразими висоти.
Когато езикът му погали ръбовете на устните й, тя се отвори за него, търсейки още от тези великолепни усещания. Но когато езикът му се плъзна в устата й, като я галеше и възбуждаше, играейки си с нейния, изведнъж залогът се увеличи. Райлън изстена и я обгърна с ръка, притискайки я така, че тя се озова бедро до бедро с него, корем до корем. И докато езиците им танцуваха и се дуелираха, създавайки цял ад от емоции, тя се стремеше към него, извивайки се в неподправена наслада.