Среднощна гълъбица

Джоана се засмя в прилив на искрена радост и обви ръце около врата му.

— Само три седмици.

— Цяла година — настоя той. И с жадна целувка накара смеха й да замлъкне. Когато се отделиха един от друг, очите му пламтяха в познато желание. — Господи, нищо друго не правех, само си мечтаех за този момент!

— И аз — призна Джоана. — Ами какво стана с крал Джон и споразумението, което е сключил с бароните?

Райлън отново заглуши думите й с целувка, вълнуваща и настоятелна.

— Можем да говорим за това друг път. Кажи, липсвах ли ти? А на Ейдриън и Греъм?

— Да. Да, да. Те са тук сега, но спят.

Райлън обви ръка около талията й и я поведе към децата. Тя доволна облегна глава на рамото му и двамата загледаха красивите последствия от своята любов.

— Пораснали са — забеляза Райлън с внезапно снижен и пресипнал глас.

Джоана кимна, осъзнавайки какви сложни чувства са запречили гърлото му. Обърна се, обхвана с длани бузите му и привлече главата му към себе си.

— Обичам те — прошепна тя, взирайки се в любимото лице. — Не знаеше колко щастлива ме правиш.

Райлън я притисна здраво към себе си.

— Знам. — Тъмните му очи сякаш проникваха до дълбините на душата й. — Знам, моя сладка малка гълъбице. Знам.