Среднощна гълъбица
- Автор: Бекнъл Роксана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощна гълъбица». Краткое содержание книги:
— Не може ли поне да изчакате отвън? — осмели се тя с все още войнствен глас.
Той я изгледа унищожително.
— Не, не може. Но ви уверявам, милейди, че някак ще успея да овладея природата си. Доколко сте облечена — или съблечена — не ме интересува, стига да сте в безопасност и добро здраве.
Джоана едва сдържаше яростта си, когато най-накрая се подчини. Пристъпи със сърдита крачка към леглото и дръпна грубото вълнено одеяло, после с ловки движения направи нещо като параван между високия шкаф и дървеното резе на прозореца. Свряна в тесния ъгъл, набързо съблече окаяните си дрехи и остана само по една тънка ленена риза. Впила тревожен поглед в гърба на Райлън, тя уви одеялото около раменете си и го завърза колкото можа под брадичката. Придържайки с една ръка предната част на импровизираната си наметка, взе роклята с другата ръка и я разстла на високия шкаф, като през цялото време зорко следеше всяко движение на Райлън.
За нейно успокоение — и неоспоримо смущение — той изведнъж се показа напълно равнодушен към нея, защото не я погледна нито веднъж. Без съмнение това се дължеше на тежкия шкаф, който запречваше вратата. Знаеше, че тя не може да избяга; затова не се интересуваше и от действията й.
Не би могла да се заблуждава повече. Докато Райлън седеше на колене пред огнището, удряйки упорито кремъка, за да изкара искра, в ума му се въртеше само едно — че тази буря трябва вече да спре, иначе наистина ще е принуден да излезе от колибата. Младата лейди Джоана беше опърничава мъжкарана, истинска амазонка. Но беше красива и нежна и притежаваше най-забележителните зелени очи, които някога беше виждал. И в тази мокра прилепнала рокля…
Ударът му отиде накриво и вместо желязото удари палеца си с острия кремък.
— Господи, проклет да съм — изруга яростно.
Не заради болката в пръста, а заради друга, много по-пронизителна болка. От която знаеше, че дълго ще се възстановява.
8
Сгушена пред огъня, Джоана нарочно бе съсредоточила цялото си внимание върху супата, която започваше да се сгъстява в желязното гърне. Най-накрая се бе затоплила. Наистина, дебелото вълнено одеяло непоносимо я запарваше и предизвикваше сърбеж, а и не беше лесно да се движи, увита в него. Но нямаше да го хвърли и да остане само по тънката си ленена риза. Не и когато този противен мъж е наблизо.
Райлън седеше в другия край на стаята на проста табуретка. След като бе стъкнал огъня, той опъна конопено въже в единия ъгъл на стаята и простря на него роклята й, както и своята риза, туниката и панталоните си. Сега седеше с голи гърди и бос, увил небрежно някакъв парцал около хълбоците си. Когато се бе събличал, какъвто си беше невъзпитан грубиян, възмущаваше се тя, поне се бе погрижил дори да се прикрие. Само бе смъкнал измокрените си дрехи и бе изсумтял презрително на смутеното й ахване.
Тя веднага се бе извърнала, разбира се, но не толкова бързо, че да не види оголените му гърди. С едно движение бе вдигнал туниката и ризата едновременно и ги бе смъкнал през главата си. И сега, докато тя се взираше упорито във врящата супа, още виждаше тази гледка. Широки загорели гърди, с тъмни косми около плоските мъжки зърна и дълъг криволичещ белег през ребрата. Досега го бе мислила за твърд като скала, с железни мускули и стоманена воля — не съвсем човек. Поради някаква неясна причина обаче този белег бе променил мнението й. Бе й напомнил, че той е просто един мъж.
Съвсем истински мъж — прокрадна се една грешна мисъл, — с къси къдрави косъмчета на гърдите и зърна, които бяха умалено и стегнато подобие на нейните. Самата мисъл за гърдите му пробуди нежелана горещина ниско в корема й.
О, наистина бе станала сестра на Уина, изстена мислено Джоана. Защото сега я разяждаха порочни мисли, които не бе в състояние да отпъди. Възбудена, тя облиза пресъхналите си устни, но и това породи грешни спомени за яростната целувка, която насила бе получила от него. Нима бе станало едва снощи?
Джоана затъкна зад ухото си един изскочил къдрав кичур коса и протегна ръка да разбърка супата. Но мислите й не преставаха да кръжат около мъжа в другия край на стаята, въпреки че искрено искаше да го изтрие от паметта си. Преди три дни дори не бе чувала за Райлън Кемп. Със сигурност не си спомняше в детските й години някой да е споменавал за него или за Блекстън. Но сега — само за два дни — той бе преобърнал нейния свят с главата надолу. Най-напред със смущаващите новини от Оксуич. После с подлото й отвличане. А сега с целувките си.