Какво сънуват псиборгите?
- Автор: Барбе Пиер
- Серия: setni, enqueteur temporel #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Кр Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Какво сънуват псиборгите?». Краткое содержание книги:
Воден от своите високохуманни и антимилитаристични идеи, авторът недвусмислено ни разкрива картината на гибелното въздействие над човечеството на една бактериологична война.
Отидох при Юон и му съобщих за намерението си да проуча подземията на града. Това не го въодушеви особено, ала предпочете да ме придружи, отколкото да чака сам.
Без никакви трудности конете ни се спуснаха по лекия наклон. Нашият приятел — плъхът, беше изчезнал и наоколо цареше пълна тишина.
Колкото по-надълбоко прониквахме, толкова температурата ставаше все по-приятна и някакъв лек полъх, носещ благоухания, прошумоляваше край ушите ни. Климатичната инсталация работеше. Моята хипотеза се оказваше вярна. Дали някои спасили се жители не се криеха в тези подземия?
Юон, изглежда, си мислеше същото, защото ръката му стоеше на дръжката на сабята.
Беше се вторачил в наклона пред нас и се вслушваше в най-леките шумове.
— Кажи ми, Окасен — прошепна той, — не се ли страхуваш, че този странен път ще ни отведе право в леговището на злите духове? Ти вече ме отведе в техните земи, когато бяхме в Ис, и аз все още се питам защо ни оставиха да си отидем.
— А! Не се страхувай от нищо. Зли духове или дяволи, аз си гледам работата. Този път обаче смятам, че ще имам късмет да срещна някои от старите обитатели на тази планета, спасили се от бедствието, тъй като машините се нуждаят от поддържане, за да работят, а тук всичко, изглежда, работи добре. Право да си кажа, не можех да повярвам, че цяла една раса е изчезнала, без да остави нито един оцелял свой представител!
— Надявам се, че имаш право — промърмори рицарят, — а що се отнася до мен, аз считам за дяволска работа всичко, което се крие под земята. Това е владението на Водан, чиято жестокост надминава далече тази на Даю, и не бих бил изненадан, ако ни предстоят големи неприятности. Впрочем, сякаш започвам да усещам вече миризма на сяра.
Опасенията на приятеля ми ме накараха да се усмихна, защото в Конфедерацията три четвърти от планетарните инсталации са подземни, а аз не подушвах нищо. За да бъда с чиста съвест, включих един анализатор и установих, че обонянието на Юон съвсем не го беше измамило, с тази разлика, че не се касаеше за серни изпарения, а за озон. Това доказваше наличието на твърде много електрически инсталации, работещи недалеч оттук, освен ако древните жители на града не бяха използвали този газ като прочистващ атмосферата бактерицид.
И така ние станахме двойно по-внимателни. За всеки случай изградих защитно поле около нас.
Но не се случи нищо необикновено. След четвъртчасово спускане достигнахме дъното на кладенеца.
Широки коридори, оборудвани с други ескалатори, тези тук бяха хоризонтални, водеха във всички посоки. Разлепените по стените плакати и афиши ме караха да си мисля, че се намираме в някакво метро, което свързваше отделните островни градове помежду им.
Избрах наслука единия от тунелите и скоро стигнахме до голяма гара, което потвърждаваше моите предположения.
Уви, като изключим плъховете, там нямаше никакво живо същество. Покрай стените, докъдето поглед стига, се виждаха само скелети, проснати на земята. Тези нещастни хора бяха намерили смъртта на път за домовете си, където са ги очаквали скъпите им близки.
Въздъхнах дълбоко и още веднъж се запитах, кои ли неумолими същества са могли да извършат подобно престъпление.
Затова пък Юон изглеждаше поуспокоен, че не е попаднал в леговище на вещица, и тази гледка не го вълнуваше особено.
— И така, друже, магията унищожила нашите деди, вероятно е била извънредно мощна, щом ги е достигнала чак в земните недра — заключи той простичко. — И тук няма нито един оцелял.
— Очите ми са дадени да гледам! — рекох рязко аз и тонът ми изненада рицаря. — И ако искаш вярвай, накрая и ние ще заприличаме на тези скелети, защото все още не виждам как ще напуснем този прокълнат остров, където ни доведе моето любопитство! Омръзна ми да си блъскам безрезултатно главата и ако не се срамувах да те изоставя, веднага щях да се върна там, откъдето идвам, и да не стъпя никога вече на твоята проклета планета.
— Ти не търсиш ли „машините“, за които говореше?
— Има ли смисъл? Обикновени машини с механизъм за автоматично поддържане, нищо повече! Скоро и те ще се повредят като останалите. Хайде да излизаме навън!
Далечен грохот внезапно сложи край на моите упреци. За момент се уплаших при мисълта, че това е земетресение, ала земята оставаше непоклатима под нозете ни. Махнах на Юон да дойде да се скрием в един страничен коридор. Там слязохме от конете.
Тътнежът се превърна в свистене, а след това в обикновено скърцане и тогава видях от тунела да излиза дълга върволица вагони, която полека спря покрай перона.