Какво сънуват псиборгите?
- Автор: Барбе Пиер
- Серия: setni, enqueteur temporel #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Кр Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Какво сънуват псиборгите?». Краткое содержание книги:
Воден от своите високохуманни и антимилитаристични идеи, авторът недвусмислено ни разкрива картината на гибелното въздействие над човечеството на една бактериологична война.
Юон явно не разбираше за какво бяха предназначени тези инсталации и ми отправи въпросителен поглед.
— И така, благородни приятелю, нашето пътешествие не е било напразно — казах аз. — По тези дълги гладки платна са се движили някога коли, много по-бързи от нашите коне. Те позволявали на онези, които ги използвали, бързо да изминават големи разстояния. Тяхната цивилизация е била твърде напреднала, тъй като и ние на нашите планети си служим с подобни устройства.
— Разбирам — каза рицарят, поклащайки глава. — Разказите на трубадурите не са били измислица. Преди много години други хора са живели на тези острови — велики магьосници, ако твоите изводи са верни. Междувременно техните вълшебства не са могли да предотвратят изчезването им.
— Да, точно това е проблемът — въздъхнах аз. — Вие, андроидите, сте ги заместили върху част от тази планета, откъдето всяка следа от техните прадеди е била старателно заличена. Какво ли бедствие ги е сполетяло?
Продължихме да вървим замислени по една дълга циментова писта, която водеше право към руините на някакъв цветущ в миналото град.
Градът беше разположен наравно с морето, а ние бяхме на едно възвишение, откъдето се наслаждавах на прекрасната гледка. Имаше форма на окръжност, с диаметър около 5 км. На равни разстояния се издигаха високи кули и разноцветни сгради. Всичките завършваха с площадки, върху които различих с бинокъла си ръждясали летателни машини с ясно очертани форми.
Можах да идентифицирам дори останките от една предавателна телевидеоантена, както и широки огледала, предназначени по всяка вероятност за градската климатична инсталация.
Многобройните магистрали извеждаха на широки обръщачи. Непосредствено до тях бяха построени огромни паркинги.
Скоро стигнахме до един от тях, където все още бяха гарирани хиляди коли. Пластмасовите им каросерии бяха устояли твърде добре на лошото време и това ми даде възможност да се възхитя от аеродинамичните им форми. Затова пък двигателите им се бяха превърнали в блокчета окислен метал и бе невъзможно да се разпознаят.
И отново никаква следа от човешки същества, никаква кост, никакви останки от дрехи. Жителите бяха изчезнали внезапно и безследно. Положението ставаше още по-загадъчно.
Внушението за неочаквано бедствие, сполетяло тези нещастници, ставаше още по-осезаемо в предградията на мъртвия град.
Всякакви предмети и превозни средства, изоставени на произвола, стояха в безпорядък по улиците. Човек би си помислил,че хората се бяха втурнали да се крият пред неизбежната катастрофа.
Юон гледаше с широко отворени като фарове очи всички тези непознати за него неща, докато аз разсъждавах на глас:
— Ето, веднага можем да отхвърлим хипотезата за внезапен прилив — вълните щяха да пометат всичко по улиците. Да предополжим, че температурата отведнъж се е покачила, било то поради промяна в слънчевите радиации или под въздействието на разрушителна техника, сътворена от човешка ръка. Неприемливи хипотези, пластмасата щеше да се разтопи. Смъртоносни радиации ли са унищожили тази страна? Малко вероятно — дърветата щяха да измрат, а жителите, скрити в подземията, щяха да оцелеят, както и в случай на атмосферна промяна или при прилив на отровни газове — явно тези хора са притежавали херметически жилища и са знаели да произвеждат кислород.
— Не разбирам всичко, което ми говориш — промърмори Юон, все така объркан, — ала ти вярвам. Струва ми се, че пропущаш една възможност. Нашите трубадури разказват за чумни епидемии, които унищожавали хора и животни. Не е ли това една вероятна възможност?
— Помислих и за това — казах аз. — Но тази цивилизация е била достатъчно напреднала, за да разполага с медикаменти, способни да ликвидират една епидемия! Не, определено нищо не разбирам!
Междувременно бяхме пристигнали пред една огромна сграда. Слязох от коня. Другарят ми направи същото. Бутнах прозрачната врата на фоайето.
Пантите заяждаха поради окисляването и не поддадоха. Наложи ни се да строшим стъклото със сабите си, за да влезем. И там нямаше следа от никакъв скелет.
Наслуки отворих някаква врата, която ме отведе там, където вероятно е било библиотека. Прозорците бяха малко и беше доста мрачно. На светлината от факела видях широки затворени витрини, съдържащи хиляди книги. Взех една от тях и надникнах в нея. Беше изпълнена с черни, напълно непознати за мен букви. Нито една от расите, принадлежащи към Конфедерацията, не бе използвала някога подобно писмо. Тези рафтове, изглежда, бяха музейна собственост, защото нито едно произведение не се търкаляше по масите.