Какво сънуват псиборгите?
- Автор: Барбе Пиер
- Серия: setni, enqueteur temporel #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Кр Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Какво сънуват псиборгите?». Краткое содержание книги:
Воден от своите високохуманни и антимилитаристични идеи, авторът недвусмислено ни разкрива картината на гибелното въздействие над човечеството на една бактериологична война.
С помощта на бинокъла си успях да различа, че черните петна по вълните бяха останки на кораби. Бяха общо пет или шест, повечето в окаяно състояние. Белите силуети, проснати по палубите им, обясняваха причината за стенанията на нашите моряци. От екипажите, пленници на това прокълнато място, бяха останали само скелети… Бяха измрели от глад и жажда.
Дълги водорасли се виеха на повърхността, но това явление не ме изненада, защото то е много характерно за океаните на планетите, там, където обширни пространства често остават и без най-слаб полъх на вятъра.
Всичко това беше твърде страшно, още повече че течението значително бе отслабнало и ние плавахме успоредно с тези кораби — призраци, където костите, поклащали от леките вълни, сякаш ни правеха знаци.
Моите моряци, коленичили на палубата не смееха да погледнат дори останките и отправяха заклинания, показвайки ми юмрук.
Самият Юон бе съвсем паднал духом. Трябва да призная, че един рицар съвсем не е навикнал на подобни гледки.
И за да се усложнят напълно нещата, палещото слънце обсипваше с лъчите си палубата ни. Лека мъгла се издигаше и заличаваше очертанията на корабите, като ги правеше още по-страшни.
Що се отнася до мен, аз бях по-скоро ядосан, отколкото изплашен, защото брегът явно не беше много далеч, и побеснявах при мисълта, че мога да се проваля толкова близо до целта! Разбира се, бих могъл да го достигна по въздуха с моя анти „G“ но ми беше неприятно да изоставя всички тези нещастници на ужасната съдба.
Трябваше да ги изведа от този коварен капан.
Здраво закрепен на палубата, моят анти „G“ трябваше да ми помогне да напредвам, естествено бавно, но достатъчно, за да се измъкна от това проклето място.
Резултатите бяха такива, каквито очаквах. Първата значителна полза от моя апарат беше, че минахме корабите призраци, което ни спести една потискаща гледка.
След това нашият храбър кораб изостави подире си Саргасите и откри едно по-силно течение, което увеличи скоростта му. С падането на нощта се появи лек бриз, който ни помогна да излезем окончателно от опасната зона.
Юон не направи никакъв коментар, потупа ме приятелски по гърба и тръгна да търси бутилка вино, от която отпи няколко големи глътки, за да отпразнува събитието. Екипажът скоро го последва и техните крясъци ми попречиха да затворя очи през цялата нощ.
Във всеки случай плаването в непознати води ме тревожеше много поради близостта на сушата.
Често се взирах с инфрачервените си визьори и това ми даде възможност да забележа сушата доста преди разсъмване.
Спрях корабчето и хвърлих котва с помощта на Юон, защото нашите пияници не бяха в състояние да направят и една крачка, без да залитнат.
Прохладата на ранното утро ни свари близо до прочутите острови, за които ми беше разказвал рицарят. Пред мен имаше две възможности: да сляза на брега заедно с екипажа или да взема със себе си само Юон.
Избрах втория вариант, въпреки че беше рисковано, защото нашите юнаци спокойно можеха да се измъкнат, без да ни дочакат. Внимателно прибавих към виното им хипнотизиращи дроги, след което пренесох конете на сушата.
Забелязах вдясно един доста широк залив. В далечината се разстилаше устието на някаква голяма река. Стори ми се, че на брега виждам величествени развалини.
Взехме единодушно решение да започнем нашите проучвания от тази страна.
Растителността не се различаваше много от тази на континента. Усетих аромат на непознати дървета, но без следа от каквато и да е деформация. На пръв поглед това изключваше хипотезата за атомна война.
Въпреки това нямаше следи от животни, нито от човешки същества. Дивият пейзаж не издаваше никакво човешко присъствие, нямаше нито посеви, нито храсти. Дънерите гниеха на местата си. И все пак открих наличието на насекоми и птици, но последните биха могли прекрасно да прелетят случайно през океана при благоприятен вятър.
Скоро направих първите интересни открития. Дълга циментова писта с метални релси, а непосредствено до нея пилони, поддържащи някакъв ескалатор. Разбира се, пътят беше обрасъл в растителност, защото бе вече неизползваем. На места корените бяха надигнали широки плочи от настилката, а във всички пукнатини никнеше гъста трева.
Странно, не забелязах ни едно превозно средство. Строителите на тази автострада не бяха умрели изведнъж. Бедствието, което ги беше унищожило, им беше дало малка отсрочка.