Сечението на Айнщайн
- Автор: Дилейни Самюъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Сечението на Айнщайн». Краткое содержание книги:
— Острие в корема, докато кръвта му тече през отворите и шурти навън от мундщука. Ще го гоня по морското дъно докато и двамата се строполим на пясъка. Аз… — едва сега почувствах, че устата ми е пресъхнала. — Страх ме е — прошепнах. — Страх ме е, Паяк.
— Защо?
Погледнах го, разглеждаше ме с немигащите си, черни очи.
— Защото не разбирах колко самотен съм в това — погалих дръжката на мачетето. — Дори и да ми е съдено да открия Къдруша, по-нататък ще трябва да продължа сам — без любовта й. Ти също не си на моя страна. — Почувствах, че гласът ми изтънява, но не от страх — това беше тъга, която засяда в гърлото и ви кара да се закашляте, преди да заплачете. — Ако намеря Къдруша… не зная, какво ще стане с мен? Дори тя пак да е моя.
Паяка чакаше да заплача, но реших да не му доставям удоволствието. След кратка пауза ми рече:
— Е, май наистина ще е най-добре да те пропусна.
Вдигнах глава.
— Трябва да се срещнеш с един човек. Сега. — Той се надигна. В ръката си държеше малка кесия. Разклати я и вътре звъннаха монети. След това ми я подхвърли. Едва успях да я хвана.
— Кой?
— Гугутката.
— Онази от рекламите? Но коя…
— Коя е Гугутката? Тя е Троянската Елена, Стар Антим, Марио Монтез, Джийн Харлоу. — Той млъкна.
— А ти? Ти си Юда и Минос и Пат Гарет? Кой си ти за нея?
Засмя се, но имаше тъга в смеха му.
— Ако Гугутката е Джийн Харлоу, тогава аз съм Пол Бърн.
— Но защо…
— Стига, Лобей. Време е да вървиш.
— Тръгвам — рекох. — Тръгвам. — Бях смутен. По същата причина, по която и вие. Макар не съвсем същата. Поех към вратата, но не свалях поглед от Паяка. Изведнъж той подхвърли черепа във въздуха. Бялата топка се изравни с мен, тупна долу и се разби на хиляди парченца. Смехът му отекна в стаята. Беше добронамерен смях, без зла умисъл и без рибешките люспи и трънаците, които изпъстрят смеха на Хлапето. Въпреки това ме изплаши до смърт. Дръпнах вратата и побягнах навън. Едно от парченцата на черепа се бе заболо в петата ми. Чух вратата да хлопва зад гърба ми. В очите ме удари ярка слънчева светлина.
13
Остави Крит и идвай в този свят храм.