Школа за магии (Книга първа)

— Да, спешно е, но не е нещо, за което да се притесняваш — отговори Холис. Мина му през ума, че навярно е объркал програмата на генерала за деня. Суриков отгърна дебелия вестник и го нагласи към светлината.

— Е, за какво става въпрос?

— Кой е спечелил битката при Бородино?

Суриков погледна Холис с недоумение.

— Моля?

— Толстой — обясни Холис — подробно описва, че победители са били французите, но има руснаци, които смятат, че победата е за Русия. Ти на какво мнение си? Кой е спечелил битката?

— Не разбирам за какво говориш — каза Суриков.

— За действителната ситуация. Трябва ми истината. Действителната, а не руската истина. Нужна ми е информация за бивша база на съветските военновъздушни сили.

— Така ли?

— Северно от Бородино.

Суриков мълчеше.

— Бивше училище. Сега КГБ го използва за други цели. Знаеш за какво говоря, нали?

Суриков отново не отговори.

— Ако не знаеш нищо за това, веднага си тръгвам — каза Холис.

Суриков преглътна.

— Знам някои неща.

— Навярно незначителни, генерале, защото иначе отдавна щеше да ме информираш.

Суриков не проговори цяла минута, после каза:

— Толкова е важно, полковник, в него се крие такава потенциална опасност за бъдещите съветско — американски отношения и за световния мир, че е по-добре да не говорим за това.

Холис не гледаше към Суриков, но по тона му, обикновено сдържан и леден, прецени, че е развълнуван.

— Ами добре е, че мислиш за световния мир — каза Холис. — Но въпреки това нещо е изтекло и аз искам да го овладея под свой контрол, преди да са го разбрали погрешно, или пък то да попадне в неподходящи ръце.

Суриков отново сгъна вестника си. Холис го погледна скрито и видя, че на лицето му се чете силно безпокойство.

— Кажи ми какво знаеш за това и откъде го знаеш? — попита Холис.

— Първо ти ми кажи какво знаеш.

— Знам, че трябва да те попитам за това място. Това е всичко, което трябва да знаеш.

— Искам да помисля…

— Та нали това правиш още от първия ден, в който се свърза с мен преди година?

— Така ли? Четеш и в душата ми? Та ти дори не си руснак.

— Нито пък ти, генерале. Ти си московчанин, рожба на Съветите, и ние и двамата сме съвременни служители на армията. Добре се разбираме един друг.

— Добре — каза Суриков решително. — Обмислил съм всичко от начало до край. Искам да се измъкна.

— Тогава се смятай свободен. — Най-после Холис намери един червей и изхвърли средата на ябълката на врабчетата. — Желая ти късмет и благодаря.

— Искам да се измъкна оттук. От Русия.

Холис бе разбрал добре какво има предвид Суриков.

— Искам да изживея последните си дни на Запад — каза Суриков.

— Аз също.

Суриков не отговори.

— Мислиш, че са те надушили ли? — попита Холис.

— Не, но ще се усетят, ако ти дам това, което искаш. Искам да отида в Лондон.

— Наистина ли? Жена ми е в Лондон. И на нея не й хареса тук.

— Колко време ще ти е необходимо, за да ме прехвърлиш на Запад?

— Полетът трае около четири часа, генерале. — На Холис му правеше удоволствие да напомня на съветските висши държавни служители за типа държава, която сами си бяха създали. — Той продължи. — Подай документи за туристическа виза, а аз ще се погрижа за резервация в Аерофлот. Еднопосочен билет, нали така?

— Искаш да кажеш, че не можеш да измъкнеш от тук никого?

— Не е много лесно. Вие имате дяволски добра полицейска система.

— Не мисли, че ако ме държиш тук, ще продължавам да те снабдявам със секретна информация, приятелю. Ако не ме измъкнеш, се оттеглям от службата си при тебе.

— Казах ти, че всичко ще се оправи.

— Ще започна да работя за британците.

Холис изтри ръце в салфетката. Да загубиш агент, защото се е панирал и оттеглил, е едно, но да го загубиш, защото е отишъл да работи за други, е съвсем друга работа. Новата тактика бе източникът на информация да се остави да напусне когато си поиска и да не се насилва, както са правили в миналото. Притиснатите агенти неизбежно ги хващат и след това КГБ измъква от тях всичко, което са предали като информация, и предприема необходимите мерки, за да оправи нещата. Но ако Суриков отиде при британците и по-късно се издъни, Холис може никога да не узнае, че Суриков си е изпял всичко в „Лубянка“.

— Или пък за французите — каза генералът. — Говоря френски доста добре. Ще се оправя във Франция.

— Ако ще ходиш при французите, по-добре иди направо при КГБ, за да си спестиш времето. Те са се внедрили дълбоко сред тях, генерале. Повечето са едновременно и агенти на КГБ.