Квантова мрежа
- Автор: Грейс Том
- Серия: Нолън Килкъни #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Квантова мрежа». Краткое содержание книги:
— Със сигурност — съгласи се Мартин. — Имаше добра ръка, като чертожник.
Нолън прегледа текста — написан със същата прецизна ръка, създала писмата до Парамо — но не откри нищо, което да може да проумее.
— Това са безсмислици — каза накрая.
— Какво имаш предвид, момче? — попита Мартин.
— Текстът. Погледнете внимателно.
Обзети от любопитство, Пташник и дядото се наведоха над отворената тетрадка. Малките букви, които Волф толкова прецизно беше изписал върху страницата, бяха привидно случайна смесица от думи, букви и гръцки математически символи. Нолън огледа композицията на страницата като цяло. Всяка буква беше на еднакво разстояние от съседните, сякаш бяха вписани в решетка. Страницата беше резултат от грижливо и прецизно усилие.
— Може да е страдал от дислексия — предположи Пташник неуверено.
— Не мисля така — възрази Нолън. — Волф е вложил доста време в изписването на тези знаци; погледнете само колко внимателно е очертан всеки от тях.
— Прилича на калиграфия — отбеляза Пташник.
— Всъщност май е криптография.
— Би ли го повторил?
— Не съм експерт в тази област, но съм виждал достатъчно кодирани текстове, за да смятам, че и този може да е такъв.
— Защо Волф би правил подобно нещо? — зачуди се детективът.
— Ами бил е физик — отговори Нолън. — Какви физически проекти са били разработвани през четиридесетте?
— Бомбата — мигновено отговори Пташник.
— Не — изръмжа Мартин и поклати глава, — Йохан не би работил над никакви бомби. Мразеше проклетите неща. Веднъж ми сподели, че по време на войната е направил всичко възможно, за да попречи на Хитлер да получи бомбата. Беше много горд с това.
— Добре, не беше добър пример — призна си Нолън. — Но схващате идеята. Рафаел Парамо веднъж казал на жена си, че Йохан Волф е най-блестящият ум, който някога е познавал. Казано от човек, който се е движил в компанията на доста умни хора, това е наистина голяма похвала. Ами ако е работел върху нещо толкова значимо, колкото е бомбата?
— Нолън, Йохан не е работил за никого и за нищо. Той беше асистент-професор и преподаваше физика на първокурсниците. Както и да е, ако тетрадките му са били толкова ценни, защо са все още тук?
— Добър въпрос. — Пташник погледна в куфарчето. — Тук няма кал, а писмото и папките са чисти. Убийството е било доста жестоко и е извършено в кална яма. Убиецът трябва да е бил там заедно с жертвата си. Какъвто и да е мотивът, не мисля, че убиецът се е интересувал от куфарчето на Волф. Казахте, че светът на физиците не е чак толкова голям. Ами ако не е било важно върху какво работи, а какво знае? Не мисля, че руснаците са имали атомна бомба през четиридесет и осма. Може би е познавал някого, който им е помагал.
— Руснаците са взривили първата си бомба септември четиридесет и девета — припомни си Мартин. — През петдесета година Фукс, двамата Розенберг и останалите са били арестувани за продажба на атомни тайни на руснаците.
Пташник поклати глава и се усмихна.
— Не спорете с дядо ми, детектив. Има памет като слон — обади се Нолън.
— И габаритите му — подхвърли Мартин с усмивка.
Нолън внимателно отгърна следващите няколко страници от тетрадката на Волф. Всяка от тях беше подобна на първата.
— Единственото нещо, което разпознавам върху тези листа, са датите в горния ъгъл. Ето тук е двадесет и две, осем, четиридесет и шест.
— Двадесет и две, осем, четиридесет и шест? — поинтересува се Пташник.
— Двадесет и втори август 1946 — обясни Нолън. — Използва европейския запис: ден — месец — година.
Нолън издърпа останалите тетрадки от куфарчето и провери датите на всяка.
Мартин полюбопитства:
— Какво гледаш, Нолън?
— Последният му запис.
Шестата тетрадка започваше с последната дата, която можа да открие. Като проследи с показалец празните страници откъм края, той намери последния запис на Волф някъде по средата на книжката.
— Десети, дванадесети, четиридесет и осма — прочете Нолън. — Десети декември.
— Това е последният ден, в който го видях — припомни си Мартин.
— И най-вероятно денят, в който е бил убит — добави Пташник.
Докато бавно затваряше тетрадката, Нолън забеляза написаното върху вътрешната страна на дебелата предна корица. Отгърна корицата, и видя серия от внимателно изписани математически уравнения. Нолън разпозна някои от функциите, но други бяха използвани по начин, който му беше непознат.