Квантова мрежа

В Холивуд, когато продуцентите не харесат някой сценарий, те искат да се пренапише. Същото важи и за физиката. Теорията на струните е вариант, който безупречно представя правилата за големите и малките обекти по начин, който променя разбирането ни за това как работи вселената. И подобно на двете системи, които се стреми да измести, теорията на струните поднася някои неочаквани изненади.

Една от тях — наистина изглежда малко странно — е идеята, че живеем в единадесетмерно пространство. Ние сме свикнали с четири измерения: височина, ширина, дълбочина и време. Останалите са силно „намачкани“ между струните, невидими са за нас и въпреки това са крайъгълният камък на абсолютно всичко. В тези усукани пространства най-накрая можем да разберем как работи вселената.

Както и Нютон, физиците, които се занимават с теория на струните, тласкат математиката в нови посоки. Да се решават задачи с три или четири променливи е достатъчно сложно само по себе си за повечето от нас, а единадесет променливи са направо плашещи. Но да се изследва неизвестното никога не е било лесно.

Аз съм убеден, че в близките десетилетия няколко Нобелови награди по физика и математика ще бъдат присъдени за работи, свързани с теорията на струните. А след като постигнем по-добро разбиране на начина, по който функционира вселената, инженерите ще започнат да прилагат това знание по нови и креативни начини. За добро или лошо, откритието и изследванията вървят ръка за ръка — това е и идеята на „Квантова мрежа“.

Том Грейс