Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
Бени завъртя руля и „цигарата“ започна да описва спиращ дъха полукръг около нос Маями Бийч. Зад борда като опашката на огромен паун изведнъж се разтвори стена от бяла пяна.
— Нямаше как да му видят сметката, защото щяха окончателно да се простят с надеждата да докопат фирмата му! Но както вече ти казах, копелдаците си бяха мръсници по рождение… Виеха от бяс и им беше нужна изкупителна жертва… — Сгушен в широкото яке, той имаше вид на стара и уморена костенурка. — Избраха мен… Не съм си бил свършил работата… Явно не съм разбирал какво означава да се работи за хора като тях… Така ми казаха… — За миг клепачите му болезнено се затвориха, в ъгълчетата на очите му проблесна влага. Пръстите му стиснаха руля с такава сила, че кокалчетата им побеляха: — И отмъкнаха моята Роза, Люис, mi hermana linda! Завлякоха я в тъмната си дупка, гавриха се с нея, а накрая — за да са сигурни, че съм си научил урока, ми изпратиха отрязаната й глава!
Изправен твърде близко до него, Кроукър ясно долови тръпките, пронизващи тялото му.
— А какво стана след това? — меко попита той.
Смехът на Бени прозвуча като кучешки лай. Бързата лодка направи последния си завой и се втурна срещу високите вълни на Атлантическия океан.
— Не се ли досещаш? — Гласът му беше с една октава по-висок, за да надвика воя на вятъра. — Сключих им шибаната сделка! Унизих се докрай, но я сключих… А те ми рекоха, че трябвало по-рано да сторя това! — От гърдите му се изтръгна тежка въздишка: — После, някъде около три седмици след подписването на договора, копелетата измъкнаха оня тип от леглото и го подложиха на специалната си обработка… Трийсет и шест часа, а може би и повече. В момента сърцето му тупка в гърдите на аржентинския президент, а черният му дроб се ползва от брата на бразилския министър на финансите… Това беше цената, която нещастникът плати за ината си. Господ ми е свидетел, всички си платиха добре, включително и аз!
— Но всичко това е станало преди пет години, Бени — подхвърли Кроукър и натика премръзналите си ръце дълбоко в джобовете на якето. — Защо им е трябвало да започват отново, ликвидирайки Соня?
— Копелетата са страшно злопаметни, знаеш — въздъхна той. — По едно време бях сигурен, че са приключили с мен, но се оказа друго… — Моторите ревяха на максимални обороти, стройният корпус на „цигарата“ разсичаше гребените на вълните със смразяващ кръвта тътен. Лицето на парагваеца се бялна в мрака, очите му блеснаха: — Но знаеш ли кое е най-лошото, Люис? Знаеш ли какво пие кръвта ми като вампир? Че тези копелдаци Антонио и Хектор бяха прави! Преди пет години аз действително нямах желание да сключа шибаната им сделка. Не вложих сърце в нея, не направих всичко, което бих могъл да направя… Исках да скъсам с тях, исках сделката да се провали. Без обаче да си давам сметка за последиците… Бях убеден, че мога да ги надхитря, въпреки че никой до този момент не беше го правил. — Юмрукът му потъна в гърдите: — И в крайна сметка аз убих Роза! Виновен съм за смъртта й точно толкова, колкото и гадните близнаци! — Главата му отчаяно клюмна, гласът му потрепна: — Виждаш какво става, когато човек е млад и си въобразява, че знае всичко, нали? Животът, бързо му дава добър урок… Изведнъж разбираш, че не само не знаеш отговорите, но дори не си в състояние да задаваш шибаните въпроси!
Лявата му ръка докосна газта, оборотите на двигателя рязко намаляха. „Цигарата“ прекъсна стремителния си полет, стройният й корпус започна да се поклаща върху вълните.
— Пристигнахме — промърмори, отстъпи руля на Кроукър и измъкна сака. — Изгаси мотора…
В настъпилата тишина долиташе единствено дишането на океана. Бяха сами. Земята остана далеч на запад — едва забележима ивица светлина, наподобяваща сиянието на далечна звезда.
— Сега идва най-важното, затова внимавай — промърмори Бени, после бръкна в някакво гърне до седалката и започна да маже челото и скулите на Кроукър с нещо черно. Същото стори и със себе си.
— Какво правиш, по дяволите?!
— Тихо! — прошепна той и сложи пръст върху устните си. — Сега се сбогуваме със Соня!
— Това ли е твоята представа за погребение? — попита го и с недоумение разпери ръце.
— Идеята не е моя, а на дядо ми — отвърна му и извади от сака опакованата глава. — Саждите скриват чертите ни, следователно духовете няма да ни разпознаят… И няма да могат да ни придърпат при себе си, когато изпратим Соня в дългия й път към отвъдното…