Шапка от небето
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #32
- Язык: болгарский
- Переводчик: de Cyrvool
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Шапка от небето». Краткое содержание книги:
Разнесоха се мънкания и кимания като цяло в смисъл на „да“.
— А ти, Петулия? — поиска уточнение Аннаграма.
— Аз ще направя номера с прасето, Аннаграма — отговори послушно Петулия.
— Добре. В това без малко да те бива — одобри Аннаграма и запосочва момиче след момиче от кръга, кимайки на всеки отговор, докато не стигна до Тифани.
— Глезлите ли, а? — подметна тя за всеобщо подхилващо се удоволствие.
— Какви са тези Изпитания за вещици? — попита Тифани. — Г-ца Здравомислова ги спомена веднъж, но не знам какво са всъщност.
Аннаграма пусна една от нейните тежки въздишки.
— Ти й кажи, Петулия. Нали в крайна сметка ти си я довела.
Неохотно, с много Ъ-ъ-та и коси погледи към Аннаграма, Петулия заобяснява за Изпитанията. Ъ-ъ, това било, като се събирали вещици от всички краища на планините, да се ъ-ъ видят със старите си приятелки, и да научат най-пресните новини, и клюки. И обикновените хора също могли да идват и имало панаир, и странични забавления.
Изобщо било ъ-ъ, голямо събитие. А след обяд всички вещици, които ъ-ъ искали, могли да покажат някоя магия или ъ-ъ нещо, над което са работили и това било много ъ-ъ популярно.
На Тифани и прозвуча малко като състезанията за овчарски кучета, само че без кучетата и овцете. Тази година щели да бъдат в Крива Урва, което си било съвсем наблизо.
— А има ли награда?24 — поинтересува се Тифани.
— Ъ-ъ, о не — отговори Петулия. — Всичко се прави в духа на забавлението и добрите бра… ъ-ъ сестрински чувства.
— Ха! — пак се намеси Аннаграма. — Тия ги разправяй на някой друг! Да, ама всичко е нагласено. Всичките са клакьорки на Госпожа Вихронрав. Все тя печели, каквото и да направи. Играе си тя с умовете на хората. Само ги мами, че била добра. Но и пет минутки няма да изкара срещу някой магьосник. Виж, те правят истинска магия. Освен това тя се облича като плашило! Такива невежи дъртофелници като нея задържат вещерството в мрачното минало, както посочва Г-жа Уховрътски в Глава Първа!
Едно-две от момичетата не изглеждаха убедени. Петулия даже се озърна през рамо.
— Ъ-ъ, хората казват, че тя е правила страхотни неща, Аннаграма — каза тя. — Освен това, ъ-ъ, казват, че може да наблюдава хората от мили разстояние…
— Да бе, така казват — възрази Аннаграма. — А го казват, защото всичките ги е страх от нея! Каква мракобесница е само! Нищо друго не прави, освен да взима страха на хората и да им оплита умовете! Това е то старото вещерство. Само на една стъпка от кикотенето, ако питате мен. Както се говори, тя вече е наполовина изкуфяла.
— На мен пък не ми изглеждаше изкуфяла.
— Това пък кой го каза? — изви глас Аннаграма.
Всички се загледаха в Тифани, на която й се поиска да не беше проговаряла. Но сега вече нямаше какво да се прави, освен да кара нататък.
— Вярно, че е малко стара и тросната — каза тя. — Но беше доста… любезна. Не е изкикотила.
— Ти пък да не би да си я срещала?
— Да.
— Тя да ти е говорила на тебе, а? — изсъска Аннаграма. — Кога е било това, преди или след като си победила Кралицата на Феите?
— Точно след това — отговори Тифани, която не беше свикнала с такива неща. — Тя дойде на метла — добави тя. — Ама истината казвам.
— Ами че как, разбира се — усмихна се мрачно Аннаграма. — И като нищо те е поздравила.
— Не точно. Изглеждаше доволна, но с нея е трудно да се каже — уточни Тифани.
И тогава Тифани изтърси нещо наистина, ама съвсем наистина глупаво. Много време след това и след като й се бяха случили какви ли не други неща, тя не преставаше да си повтаря наум „леле-леле-леле-леле-леле“, та дано успее да заглуши спомена изникващ всеки път щом нещо я подсетеше за тази вечер. А каза това:
— Тя ми даде тази шапка.
А те всичките в един глас казаха:
— Каква шапка?
Петулия я изпрати до къщурката. Стори каквото можа и увери Тифани, че тя самата й вярвала, но Тифани си знаеше, че това е просто от любезност. Г-ца Здравомислова се опита да я заговори, когато тя се втурна нагоре по стълбата, но тя затръшна резето на вратата, хвърли си обувките, мушна се в леглото и си покри главата с възглавницата, та дано да заглуши звучащия в главата й смях.
24
Нищо чудно, че на Изпитанията няма нито награда, нито съдийско жури, нито подобаваща според стандартите на Г-жа Уховрътски организация. Нищо чудно след онова, което се случи предишния път, в разказа „Морето и малките рибки“, когато Г-жа Уховрътски се опита да въведе всичко това в името на модернизацията и напредъка на вещерството и успя… сериозно да ядоса Баба Вихронрав. Което никой не прави повече от веднъж. — Б.пр.