Шапка от небето
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #32
- Язык: болгарский
- Переводчик: de Cyrvool
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Шапка от небето». Краткое содержание книги:
— Казват, че на варовик добра вещица не вирее — изтъкна Аннаграма.
Всички останали момичета пренесоха погледите си от Аннаграма върху Тифани, която си помисли: „Ха! Значи нямало било главни вещици, така ли?“ Но точно сега тя не беше в настроение да си създава врагове.
— Сигурно така казват — каза тихо тя.
Изглежда това не беше каквото искаше да чуе Аннаграма.
— Ти дори не си се облякла като хората — продължи Аннаграма.
— Съжалявам — каза Тифани.
— Ъ-ъ, Аннаграма казва, че ако искаш хората да се отнасят с теб като с вещица, трябва да изглеждаш като такава — обади се Петулия.
Анаграма изхъмка и изгледа Тифани сякаш тя се беше провалила на най-прост изпит. После поклати глава:
— Е добре, все от нещо трябва да се започне — и пак се изправи. — Е, дами, това е Тифани. Тифани, вече познаваш Петулия. Същата, която все се блъска в дърветата. Онази с пушещата шапка е Тюла Суматохова, ама само как прилича на комин, нали? Това е Гертрудъ Отруденова, а това е нашата смехотворна майтапчийка Луси Уорбек, това е Хариета Кръшкачева, която май не може да се оправи с кривогледството си, а това е Лулу Муцинкова, която май не може да се оправи с името си. За тази вечер, от мен да мине, може и да останеш с нас… Тифани, нали така беше? Съжалявам, че са те натресли на г-ца Здравомислова. Тя си е пълна скръб. Абсолютна аматьорка. Ама нищичко не разбира. Само се суети с надеждата, че все нещо ще излезе. Е стига толкова, че стана късно. Гертрудъ, Призови Четирите Ъгъла на Мирозданието и Открий Кръга, моля те.
— Ами… — притесни се Гертрудъ.
Удивително, колко много хора около Аннаграма се спукваха от притеснение.
— Все аз ли трябва да върша всичко тук? — повиши глас Аннаграма. — Опитай се да запомниш нещо, моля те! Минавали сме го буквално милион пъти вече!
— Аз никога не съм чувала, светът да има четири ъгъла — забеляза Тифани.
— Нима? Ама че изненада — изсумтя Аннаграма. — Е, това са направленията на силата, Тифани, и бих те посъветвала също така да направиш нещо относно това твое име, ако обичаш.
— Да, но светът е кръгъл, като чиния — не се даваше Тифани.
— Ъ-ъ, трябва да си ги представиш — прошепна и Петулия.
Тифани се намръщи.
— Защо? — попита тя.
Аннаграма извъртя очи:
— Защото така е правилният начин.
— О.
— Все някаква магия си правила, нали? — заразпитва Аннаграма.
Тифани се пообърка. Не беше свикнала с такива като Аннаграма.
— Да — отговори тя.
Всички останали момичета се втренчиха в нея и Тифани нямаше как да не се сети за овцете. Когато някое куче нападне овца, другите овце се отдалечават на безопасна дистанция, обръщат се и гледат. Но не се съюзяват против кучето. Просто се радват, че на тях самите им се е разминало.
— И какво ти излиза най-добре? — лавна Аннаграма.
Тифани, все още мислеща си за овце, проговори, без да помисли:
— Глезли. Това е вид овче сирене. Много трудно се прави…
Тя огледа кръга безизразни лица и усети как унижението се надига в нея като горещо желе.
— Ъ-ъ, Аннаграма има предвид, в правенето на коя магия си най-добра — подсказа милозливо Петулия.
— Въпреки че Глезли си звучи добре — пусна една злобна усмивчица Аннаграма.
Едно-две от момичетата изхъкаха, което значеше, че се опитват да не се разсмеят на глас, но не биха имали нищо против да покажат, колко се стараят.
Тифани пак сведе поглед към ботушите си.
— Не знам, — измънка тя — но аз изхвърлих Кралицата на Феите от моята земя.
— Нима? — рече Аннаграма. — Кралицата на Феите, а? И как постигна това?
— Аз… не съм сигурна. Просто й се ядосах.
Наистина си беше трудно да си спомни точно какво се е било случило онази нощ. Тифани помнеше гнева, ужасния гняв и това как светът… се промени. Тя го беше видяла по-ясно отколкото вижда ястреб, чула го беше по-ясно отколкото чува куче, усетила беше вековете му под краката си, усетила беше как хълмовете все още живеят. И си спомняше, как си беше помислила, че никой не би могъл да прави това дълго време и да остане човек.
— Вярно, имаш точните ботуши да тропаш с краче — подметна Аннаграма. Отвърнаха и още повече полуприкрити изкисквания. — Кралица на Феите значи. Сигурна съм, че е било така. Е, не е лошо да се мечтае.