Миг преди никога

Лицето му е безизразно. Просто продължава да яде.

Цялото ми тяло се сковава.

— По дяволите, Ейдън — обажда се Ашър зад мен. — Може ли да не правиш това точно сега, ако обичаш? Наистина, брат ми, Андрю е прав.

Ашър винаги е бил посредникът между Ейдън и мен. И винаги най — уравновесеният. Докато аз и Ейдън мислим по — добре с юмруците си. Той винаги печелеше битките между нас, когато бяхме деца, но не си даваше сметка, че докато ме спукваше от бой, той ме и тренираше.

Сега сме доста равностойни. На всяка цена избягваме действителни схватки помежду ни, но трябва да призная, че аз кипвам по — бързо от него. И той го знае. Точно затова сега отстъпва и използва Мишел за отвличане на вниманието. Протяга ръка и изтрива малко кетчуп от устата й. Тя се засмива.

Камрин улавя погледа ми. Вероятно се е опитвала да привлече вниманието ми през последните една — две минути и за секунда си мисля, че се опитва да ми подскаже, че иска да тръгва, но после клати глава и вместо това ми казва да се успокоя.

Правя го моментално.

— И така — обажда се Ашър, за да намали напрежението в стаята, — от колко време излизате заедно? — подпира се на стената близо до телевизора и скръства ръце на гърдите.

Двамата почти напълно си приличаме с еднаквите кестеняви коси и проклетите трапчинки. Ейдън е по — различният сред нас тримата. Косата му е много по — тъмна и вместо трапчинки има малко рождено петно на лявата буза.

— О, не, ние сме само приятели — казвам аз.

Мисля, че Камрин леко се изчерви, но не съм сигурен.

— Ще трябва да ти е добра приятелка, за да бие толкова път до Уайоминг заедно с теб — казва Ейдън.

Благодарен съм, че не се държи гадно. Ако беше решил да си изкара яда към мен на нея, щях да му разбия мутрата.

— Ами да — отговаря Камрин и аз съм впечатлен от приветливостта на гласа й. — Аз живея близо до Галвестън. Казах си, че някой трябва да го придружи, след като ще пътува с автобус.

Изненадан съм, че помни града, в който й казах, че живея.

Ейдън любезно й кима с глава, а бузите му продължават да се движат, докато дъвчи.

— Тя е страхотна, брато — чувам да ми шепне Ашър зад мен.

Извръщам се и го поглеждам гневно, за да млъкне. Той се усмихва, но млъква.

Старият едва забележимо се помръдва и Ашър пристъпва към леглото му. Потупва закачливо татко по носа.

— Събуди се. Донесохме бургери.

Ейдън показва бургера си, като че ли баща ни може да го види.

— И са хубави. По — добре е скоро да се събудиш или ще свършат.

Татко не се помръдва отново.

Обучил е и трима ни. Не бихме и помислили да стоим около леглото му и да изглеждаме тъжни и сдухани. А когато той умре, Ейдън и Ашър вероятно ще поръчат пица, ще купят каса бира и ще къркат, докато слънцето изгрее на следващата сутрин.

Тогава няма да съм тук, за да участвам и аз.

Всъщност колкото по — дълго стоя тук, шансовете той да умре, преди да си тръгна, стават по — големи.

Разговарям с братята ми и Мишел още няколко минути, а после отивам при Камрин.