Персевал, или Разказ за Граала

Щом той навлязъл във гората, изпълнила му се душата [1704] със чувство радостно, което не би изпитал сред полето. Когато момъкът излязъл извън леса, той забелязал [1708] град хубав, здраво укрепен, ала градът бил обкръжен от пуста шир и от морето. Той продължил натам, където [1712] се извисявал замък бял, до входа стигнал и видял, че трябвало по мост да мине, а мостът можел да се срине — [1716] разклатен, неустойчив бил. Но рицарят се престрашил, а щом се озовал оттатък, видял заключена вратата. [1720] И след като дошъл дотук, той взел да удря със юмрук и силно, с пълен глас, да вика. Една девойка бледолика [1724] от замъка се появила, към портата глава извила и викнала: — Хей, кой е там? Младежът се показал сам [1728] пред нея и с усмивка блага й казал: — Аз, девойко драга, съм рицар и ви моля днес да ме дарите с тази чест [1732] у вас да бъда през нощта. — Да, може, сир — му рекла тя. — Щом имате това желание, ще ви окажем тук внимание [1736] на рицар както подобава. Отдръпнала се тя тогава, а той си мислел що ще стори, във случай че не му отвори [1740] и трябва вънка да остане… Заудрял още по-припряно, и в миг слуги се появили, учтиво госта поздравили [1744] и го поканили сред двора. Във друг край тукашните хора