Вълшебната кутия

Той събра сили и изрече подготвените магическите думи. Огнени линии, които нито горяха, нито димяха, прорязаха повърхността на земята и изчезнаха в недрата й. Отговорът не закъсня — рязък, стържещ тътен, изохкването на една грамадна каменна стена, която отвори зад себе си път. След още миг, тътенът заглъхна и отново настъпи тишина.

Горс зачака.

Тогава въздухът пред него се разцепи на две, сякаш беше направен от плат, като отначало само се разкъса, а след това отворът се разшири. От вътрешността на цепнатината избуча дълбок и зловещ гръм. В нощта се отвори дупка, а от дупката се зачу дрънчене и стържене на оръжията на някакви ездачи, както и сумтене и цвилене от техните коне. Звуците се усилиха до ужасяваща степен, докато ездачите набираха скорост. Свиреп вятър профуча през Сърцето, като прокъса знамената на върховете на техните пилони и запищя сред дърветата отвъд поляната.

Горс стъпи здраво на земята.

С този вятър и този шум, дошли изневиделица, онези, които той призова, оживяха отвъд измеренията на времето и пространството. Те образуваха редици от щитове и копия, бяха въоръжени до зъби и яздеха върху някакви безобразни същества, които не можеха да бъдат назовани. Пет огромни тъмни създания сред всички останали, изпускаха пара, въпреки влажния нощен въздух и техният дъх свистеше при допира с отворите на техните шлемове. Те бяха гъвкави и мрачни, като прозрачно — тъмни призраци, а миризмата, която се носеше от телата им, беше нетърпима.

Това бяха демоните от Абхаддон.

Най-отпред яздеше този, когото наричаха Марк, техният избран предводител. Той представляваше огромно ръбато същество със змии и гущери, издълбани по доспехите му и с отрязаните скалпове на своите врагове, окачени около врата му. Той махна с ръка към останалите, а те настръхнаха с оръжия, готови за нападение. Като един те тръгнаха към Горс.

Горс ги остави да се приближат. Когато дойдоха на такова разстояние, че да могат да го пронижат с копията си, той изчезна пред очите им като проблясване на зелена светлина, отново се появи в образа на един от тях, след това за втори път се изпари и накрая пак се появи като чифт змийски очи. Тези очи се прокраднаха към доспехите им, започнаха да се умилкват около тях нежно, като показваха, че принадлежат на сродна душа. С магическа сила пресъздадоха образите на кошмарите, които някога Горс бе извършил над своите собствени съжители и накара демоните да вкусят от неговата злоба.

Когато те със задоволство се убедиха, че той е един от тях, че той е толкова силен, колкото са и те и че ги беше призовал да се явят с някаква явна цел, Горс изсъска меко, за да ги накара да наострят уши за думите му и каза:

— Какво ще кажете да ви подготвя безпроблемно пристигане на Отвъдната земя?

Той спря, когато ги чу да ръмжат в очакване. Това беше прекалено лесно.