Смарагдовозелено

— Ъ? — отвърнах забила нос в пяната. (Общуването с Ксемериус започваше да ми се отразява.)

— Много се забавлявахме заедно — продължи той. — Но по-добре не казвай на Лесли, защото може да ревнува.

Нямаше как да не се засмея. Колко сладко — той искаше да ме манипулира.

— Добре. Гроб съм.

— Значи, смяташ, че тя наистина може да ревнува? — попита обнадежден Рафаел.

— Ама разбира се! Ужасно, при това. Най-вече защото в класа изобщо нямаме Силия.

Рафаел се почеса сконфузено по носа.

— Русата, при която ще е партито?

— Синтия.

— Но аз наистина бях с нея на кино — рече той плачевно.

Ученическата униформа със злополучната комбинация от яркожълто и морскосиньо му стоеше още по-зле, отколкото на нас. А начинът, по който прокарваше ръка през косата си, ми напомни на Ник и извика майчински чувства в мен. Реших, че заслужава поощрение, задето не се държеше толкова самодоволно и арогантно, колкото по-големия си брат.

— Ще го съобщя внимателно на Лесли — предложих.

Той се усмихна несигурно.

— Но не й казвай, че съм объркал името… ох, най-добре нищо не й казвай… или напротив…

— Остави на мен. — За довиждане подръпнах вратовръзката му. — Хей, поздравления! Днес е вързана както трябва.

— Синди я върза — отвърна Рафаел с крива усмивка. — Или както там се казва.

Първия час имахме английски при господин Уитман. Той прие съобщението за разболяването на Шарлот с кимване, въпреки че не успях да се сдържа и при думата „болна“ направих с пръсти кавички във въздуха.

— Трябваше да го вземеш — прошепна Лесли, докато учителят ни връщаше домашните от миналата седмица, на които бе поставил оценки.

— Хронографа ли? В училище? Да не си откачила? А ако господин Уитман го види? Катеричката направо ще получи инфаркт. Като изключим това, той набързо ще информира дружките си пазители, които ще ме разчленят, ще ме разпънат на кръст и кой знае какво още ще направят с мен, което тъпите им златни правила предвиждат в такива случаи. — Подадох на приятелката ми ключа от ковчежето. — Ето ключа към сърцето ти. Всъщност смятах да го дам на Рафаел, но нали ти не искаш… — Тя завъртя очи и скришом погледна напред, към мястото, където седеше Рафаел, който полагаше усилия да не ни наблюдава. — Просто си го окачи отново и не позволявай на Шарлот да ти го вземе.

— Крав Мага — промърмори Лесли. — Нямаше ли такъв филм с Дженифър Лопес? Където накрая ступа бруталния бивш мъж? И аз искам да го мога.

— Мислиш ли, че Шарлот може да разбие вградения гардероб с ритник? Няма да ме учуди, ако двамата с Гидиън са учили как се отваря ключалка без ключ. Сигурно са имали семинар при някой агент на МИ6[13] под наслов: Вместо метален лост, елегантен метод с фиба за коса.

Въздъхнах дълбоко.

— Ако Шарлот наистина знае какво сме намерили, отдавна да е уведомила пазителите — рече Лесли, клатейки глава. — Само подозира нещо. Вярва, че ще намери нещо, с което може да изтъкне себе си, а теб да злепостави.