Мисията на посланика
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“,
- ISBN: 978-954-2989-10-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мисията на посланика». Краткое содержание книги:
Когато научава, че Лоркин е попаднал в опасност, Сония е принудена от закона, който забранява на Черните магьосници да напускат града, да се довери на Денил с надеждата, че посланикът ще спаси сина й. Междувременно Сери се нуждае от нея повече от всякога. Някой започва да убива Крадци и когато семейството му става негова жертва, той намира доказателства, че Ловецът на Крадци използва магия.
Или някой от членовете на Гилдията избива крадците един по един, или по улиците отново броди магьосник-отстъпник. Но този път той има пълен контрол над силата си — и е готов да я използва, за да убива.
„В тази книга има всичко, което човек може да поиска от едно фентъзи.“
Deathray
„Канаван успява да постигне идеалния баланс, смесвайки умело политиката на магьосниците и посланиците с драматизма на улицата.“
Publishers Weekly
„Превъзходно завръщане във вселената на черните магьосници. «Мисията на посланика» е отлично начало на една нова, обещаваща поредица от Труди Канаван.“
Ерин Бритън, bookgeeks.co.uk
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spm.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Лелчето ги отведе при една кабинка в средата на стаята. Паната бяха дръпнати настрани. Вътре имаше само един стол. Той беше доста голям, с широка, мека седалка и здрави облегалки за ръцете. Всички стаички бяха обзаведени по този начин. Жените, които работеха тук, не искаха клиентите им да се чувстват толкова удобно, че да заспят и да им попречат да обслужат още. Сери се обърна и кимна на Гол, който зае позиция на няколко крачки встрани, до друга празна стаичка.
Когато Сери влезе в кабинката, Лелчето дръпна паната. Той седна на стола и се заслуша в звуците от съседната стаичка. После напрегна сетивата си и затърси звуци, които не бяха типични за това място. Притаено дишане. Стъпки. Шумолене на плат.
Носът му улови аромат, от който го заляха спомени от преди много години. Сери се усмихна.
— Терина — промърмори той и се обърна към задната част на малката стая. Панелът се плъзна встрани и там застана жена с къса коса и тъмно облекло. „Изглежда, си все същата. Може би бръчицата между веждите й е задълбала малко“. Жената бе малко по-слаба и по-мускулеста от идеала за красота, но Сери винаги бе смятал атлетичното й тяло за привлекателно. Щом го разпозна, веждите й се повдигнаха и тя се отпусна.
— Я виж ти. Не съм те виждала от доста време. Колко време мина? Пет години?
Сери сви рамене.
— Нали ти казах, че ще се женя.
— Значи го направи — убийцата се облегна на едната стена на кабинката и отпусна главата си на една страна. Тъмните й очи бяха неразгадаеми както винаги. — Освен това ми каза, че си от верните. Предположих, че ще си намериш други — нека ги наречем странични — интереси.
— Ти никога не си била страничен интерес — каза й Сери. — Животът е твърде сложен, та човек да си позволи повече от една любовница.
Тя се усмихна.
— Колко мило от твоя страна, че го казваш. Не мога да ти отвърна със същото — но ти го знаеш.
После лицето й стана сериозно. Тя пристъпи напред и придърпа панела зад себе си.
— Дошъл си по работа, не за удоволствие — това не бе въпрос, а твърдение.
— Винаги си ме разчитала с такава лекота — каза той.
— Не, просто се преструвам. Кого искаш да убия? — очите й проблеснаха нетърпеливо. — Кой те е ядосал напоследък?
— Търся информация.
Раменете й увиснаха разочаровано.
— Защо, защо, защо? Винаги искат информация! — тя разпери ръце. — Дори и да поискат пълен пакет, те бързо се отказват от страх още преди да успея да си наточа камите! — тя поклати глава, после го погледна с надежда. — Информацията ще доведе ли до пълен пакет?
„Толкова много харесва работата си — помисли си Сери. — Винаги е било така. Точно това я прави толкова вълнуваща“.
— Може и да доведе, но в този случай предпочитам сам да свърша работата.
Терина нацупи устни.
— Типично — после се усмихна и махна с ръка. — Но не мога да ти се сърдя, щом е толкова лично. Какво искаш да знаеш?
Сери си пое дълбоко дъх и се подготви да посрещне болката, която щеше да го връхлети с думите, които се канеше да изрече.
— Някой проникна в убежището ми и уби жена ми и синовете ми — каза тихо той, за да не го чуе никой от съседните кабини. — Ако не знаеш кой е със сигурност, всякакви слухове и клюки ще свършат работа.
Жената примигна и впери поглед в него.
— О! — беше всичко, която можа да каже. После го изгледа замислено. Слуховете за убийците рядко се разпростираха извън редиците им. Всички предполагаха, че информацията може да бъде купена, но ако това доведеше до смъртта на друг убиец или до загубата на клиент, продавачът на информация щеше да бъде наказан жестоко. — Нали знаеш колко ще струва това?
— Разбира се… зависи от това дали имаш информацията, от която се нуждая.
Тя кимна, после клекна, за да се изравнят очите им и го погледна сериозно.
— Само за теб, Сери. Кога се случи?
— Преди девет дни.
Тя се намръщи и погледът й се зарея в далечината.
— Не съм чувала нищо такова. Повечето убийци да са се похвалили досега. Проникването в убежище на Крадец си е впечатляващо постижение. Не се е опитал да те убие там, което доказва, че е умен. Кажи ми как го е направил.