Мисията на посланика
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“,
- ISBN: 978-954-2989-10-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мисията на посланика». Краткое содержание книги:
Когато научава, че Лоркин е попаднал в опасност, Сония е принудена от закона, който забранява на Черните магьосници да напускат града, да се довери на Денил с надеждата, че посланикът ще спаси сина й. Междувременно Сери се нуждае от нея повече от всякога. Някой започва да убива Крадци и когато семейството му става негова жертва, той намира доказателства, че Ловецът на Крадци използва магия.
Или някой от членовете на Гилдията избива крадците един по един, или по улиците отново броди магьосник-отстъпник. Но този път той има пълен контрол над силата си — и е готов да я използва, за да убива.
„В тази книга има всичко, което човек може да поиска от едно фентъзи.“
Deathray
„Канаван успява да постигне идеалния баланс, смесвайки умело политиката на магьосниците и посланиците с драматизма на улицата.“
Publishers Weekly
„Превъзходно завръщане във вселената на черните магьосници. «Мисията на посланика» е отлично начало на една нова, обещаваща поредица от Труди Канаван.“
Ерин Бритън, bookgeeks.co.uk
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spm.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
„Акарин винаги мислеше за нещо. Оказа се, че е имал причина за това. Кой би предположил, че мъжът, на когото толкова магьосници се възхищаваха, някога е бил роб?“
Естествено никой не подозираше, че техният Върховен повелител е овладял черната магия и е обикалял града, за да убива сачакански шпиони.
Дали сега имаше сачакански шпиони в града? Денил се усмихна. Разбира се, че имаше. Но не от типа, който преследваше Акарин — бивши роби, изпратени от своите господари-ичани. Не, шпионите бяха от старомодния тип, изпратени или наети от своите владетели да наглеждат съседните държави. А и те не биха се занимавали с по-бедните квартали, а щяха да търсят полезни позиции с достъп до двора и търговците.
Денил погледна през прозореца. Спря поглед върху спретнатите каменни къщи в Северния квартал, след което каретата прекоси Външната стена и навлезе в някогашните коптори.
„Толкова неща са се променили тук!“ — помисли си Денил. На мястото на импровизираните колиби сега се издигаха спретнати тухлени къщички. Той знаеше, че в копторите все още има райони, които са мръсни и опасни, но с прекратяването на Прочистването веднага стана ясно, че то не само е ограничавало достъпа на бедните до града, но е пречело и на разширяването им.
А сега бедните не само бяха допускани, но и можеха да кандидатстват за приемане в Гилдията — стига да имат достатъчно силни магически способности. Богатството, което неизменно идваше с тази привилегия, измъкна доста семейства от калта, макар че притокът на кандидати от бедните и слугинските съсловия да бе причинил доста проблеми на Гилдията.
Точно като настоящата бъркотия, в която магьосници и ученици от висшите съсловия бяха открити в комарджийница, управлявана от контрабандисти, която предлагаше и роет. Те заявиха, че мястото им е било показано от селяците. Най-смущаващото бе, че къщата бе скрита в уличка във Вътрешния кръг, където никога не бе имало подобни долнопробни заведения. И се намираше съвсем близо до дома на Денил и Тайенд.
Но това вече беше проблем на други. Докато каретата минаваше покрай последните къщи, насочвайки се към Северния път, Денил кимна замислено. Неговото бъдеще и това на Лоркин лежеше пред тях — в древната земя на Сачака.
„Добра компания“ бе една от най-големите пивници в южната част на града. Когато Сери и Гол влязоха вътре, в лицата ги блъсна горещината на тела, глъч от множество гласове и богатият, сладък аромат на бол. Мъжете бяха повече от жените и всички стояха край масите, завинтени за пода. Нямаше никакви столове. Те не изтрайваха дълго. Тук често избухваха свади, чиято слава се носеше из целия град, макар че когато слуховете за тях достигнеха до Северния квартал, те вече бяха разкрасени до неузнаваемост.
Докато си проправяше път през тълпата, Сери поглъщаше атмосферата и оглеждаше клиентелата, без да задържа погледа си върху никого, за да избегне нежелано внимание. В дъното на огромната зала имаше врата. Зад нея се спускаха стълби, водещи към мазето, в което се намираше една съвсем различна компания. На пейката до вратата седеше пълничка жена на средна възраст, облечена с ярки, доста скъпи дрехи.
— Защо всички съдържателки на бордеи изглеждат по един и същи начин? — промърмори Гол.
— Лукавата Лали е висока и слаба — посочи Сери. — Стрина Сис е ниска и дребничка.
— Но останалите общо взето си приличат. Високи, едрогърди и…
— Тихо! Идва към нас.
Жената беше забелязала погледите им, затова се надигна и тръгна към тях.
— Лелчето ли търсйте? Тя е ей там! — жената посочи с пръст. — Хей, Лелче! — извика тя.
Двамата се обърнаха и видяха висока, елегантна жена с дълга червеникава коса да се обръща на пети и да ги поглежда. Пълничката жена й даде знак и червенокосата забърза към тях с широка усмивка на лицето.
— Търсите добра компания, нали? — попита тя. Погледна Гол, който наблюдаваше как другата жена се връща на пейката. — Хората винаги си мислят, че Марша управлява това място — рече тя. — А тя просто наглежда сина си, който обслужва масите. Искате ли да слезем долу?
— Да. Дойдох да видя една стара приятелка — каза й Сери.
Тя се усмихна многозначително.
— С всички е така. И коя е тази стара приятелка?
— Терина.
Жената повдигна вежди.
— Тази, а? Добре, никой мъж не пита за нея, освен ако не знае какво ще получи. Сега ще ви заведа.
Тя ги поведе през вратата надолу по стълбите към стаята, която се намираше под пивницата. Тя бе голяма колкото горната зала, но бе пълна с няколко редици преградени кабинки. Стените им представляваха хартиени пана, които обикновено бяха затворени, за да скриват вътрешността. И съдейки по звуците, които се разнасят от всички страни, повечето се използваха по предназначение.