Сразени ангели

— Да, това е важен въпрос — съгласи се Матиас Хенд, който явно отново се смяташе за част от екипа. — Имате ли някакво обяснение, госпожице Вардани?

Археоложката изгледа тримата мъже, които я бяха наобиколили, и изведнъж избухна в смях.

— Е, не аз съм го направила — мога да ви уверя.

Едва сега забелязах, че и тримата сме се надвесили заплашително над нея. Отдръпнах се и приседнах на един камък.

— Да, било е доста преди твоето време. Но ти си се ровила месеци наред из тези места. Сигурно имаш някои идеи.

— Да бе, Таня, кажи им за утечката.

— За каква утечка? — попита със съмнение в гласа Хенд.

Вардани хвърли на Шнайдер пълен с досада поглед. Тя също приседна на един камък, извади цигари и запали. Бяха „Седморка“, най-добрите цигари, които можеш да намериш в Приземяване.

— Вижте — рече замислено накрая. — Тази врата е толкова по-напред от най-модерните ни открития, колкото е подводницата спрямо кануто. Знаем какво прави, или поне си мислим, че знаем. За съжаление нямаме ни най-малка представа как го прави. Всичко това са само мои предположения.

Тя замълча, но никой не посмя да я прекъсне. Таня всмукна от цигарата и въздъхна.

— Е, добре. Каква е средната продължителност на транспортен хипертунел? Говоря за многоелементно, ДВЧ3 хипертунелно излъчване. Трийсет секунди, нали? Минута, като абсолютен максимум. И отварянето, и задържането на хипертунела изискват пълния капацитет на нашите най-мощни конверсионни реактори. — Тя пъхна цигарата в устата си и изпусна облаче дим, което мигом бе подхванато от вятъра. — Така. Когато отворихме вратата последния път, можехме да виждаме какво има на другия й край. Говоря ви за стабилно изображение, широко няколко метра и поддържано безкрайно дълго време. Говоря ви за безкрайно стабилно предаване на информацията, съдържаща се в това изображение, фотонен еквивалент на всяка една звезда от небосвода с координатите й, синхронизирани секунда по секунда в реално време, толкова, колкото ви хрумне да държите вратата отворена и готова за употреба. В нашия случай това бе в продължение на няколко дни. Около четирийсет часа, което е две хиляди и четиристотин минути. Две хиляди и петстотин пъти по-дълго от най-продължителното хипертунелно предаване, с което можем да се похвалим. И без никакъв признак, че вратата се е намирала в някакъв друг режим, освен „готовност“. Започвате ли да схващате?