Сразени ангели

Тя махна безпомощно с ръка.

— Благодаря ти, Таня. — Шнайдер надигна шишето и когато отново зърнах лицето му, то бе разкривено в свирепа усмивка. — Права си, не бива да съм чак такъв егоист. Трябваше да остана по-дълго при Кемп. В края на краищата, кое е най-лошото, което можеше да ми се случи?

— Не се вдетинявай само, моля те.

— Не, наистина. Сега вече всичко взе да ми се прояснява. Такеши, хайде да идем при Хенд и да му кажем, че сме променили намеренията си. — Той посочи Вардани с пръст. — А ти. Ти можеш да се прибереш в лагера, откъдето те измъкнахме, и да се отдадеш на аристократично страдание.

— Измъкнахте ме от лагера, защото имахте нужда от мен, Ян, не се преструвай, че причината е била друга.

Разтворената длан на Шнайдер бе изминала половината път до лицето й, когато осъзнах, че възнамерява да я зашлеви. Невростимулираната ми реакция ме накара да се озова между двамата, преди да е станало съприкосновението, но Вардани бе донякъде на пътя ми и аз я съборих от стола с рамо. Чух вика й, преди да се тръшне на пода. Чашата й се претърколи и съдържанието й изтече върху барплота.

— Достатъчно — рекох тихо, но заплашително на Шнайдер. Притисках ръката му под моята върху барплота, а другата ми ръка стоеше в замах някъде над лявото ми ухо. Лицето ми бе толкова близо до неговото, че забелязах миниатюрните сълзи в ъгълчетата на очите му. — Нали каза, че никога повече няма да се караме?

— Да бе. — Гласът му бе като на полузадушен. Той се изкашля. — Прав си, разбира се.

Почувствах, че се отпуска, и освободих ръката му. Когато се обърнах, Вардани тъкмо се надигаше от пода. Зад нея неколцина от посетителите бяха наскачали и ни разглеждаха с видимо безпокойство. Срещнах погледите им и те побързаха да насядат отново. Дори притиснат до стената, един тактически морски пехотинец от Клина струва повече от пет-шестима кръчмарски побойници. По-скоро усетих, отколкото видях, че барманът почиства барплота зад мен. Облегнах се върху подсушената повърхност.

— Мисля, че ще е най-добре всички да се успокоим.

— Аз нямам нищо против. — Таня отново се намести върху столчето. — Ти беше този, който ме събори. Ти и твоето другарче в борбата.

Шнайдер отново се наливаше. Когато приключи, посочи Вардани с пресушената чаша.

— Искаш да ти кажа какво се случи с мен, така ли, Таня?

— Имам чувството, че и без да настоявам, ще го узная.

— Наистина ли искаш да знаеш? Видях едно шестгодишно момиче. Умря от шрапнелна рана. Аз я убих, беше се скрила в някакъв бункер, а аз метнах вътре няколко гранати. — Той премигна и си наля нова порция ром. — И нямам никакво намерение да ставам свидетел отново на подобни картини. Приключих с тази история, на каквато и да било цена. Колкото и повърхностен да ти се струвам. Това да ти е за шибана информация.