Крадецът на шоколад
- Автор: Флоран Лора
- Серия: Chocolat series #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК "КРЪГОЗОР"
- ISBN: 978-954-771-332-1
- Переводчик: Маргарита Спасова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крадецът на шоколад». Краткое содержание книги:
Силвен Марки знае какво желаят жените: шоколад.
Знае и какво иска той...
Париж
Градът на любовта съблазнява сетивата, спира дъха на всеки турист с красотата си, а павираните му улички кипят от живот, изпълнени с усещането, че всичко е възможно. За Кейд Кори, американската наследничка на династия за шоколадови десертчета, идването ѝ тук е сбъдната мечта. Или поне ще стане, ако успее да накара този надут френски шоколатиер (Боже, какви страхотни ръце има само!) да сложи подписа си в долния десен ъгъл на един договор...
Шоколадът
Топящ се, податлив при докосване и все пак твърд, екзотичен и загадъчен, това е изкусителният шоколад, който не крие тайните си от Силвен Марки, прочутия парижки майстор на шоколадени изкушения. И сега Силвен трябва да ги разкрие на някаква нагла американка за шепа долари (добре де, за пълни шепи долари)? Jamais. Никога! Освен ако на масата за преговори не бъде сложено нещо много по-съблазнително...
Насладата
Независимо дали става дума за най-новата линия шоколадови бонбони, откраднати от заключен магазин, или за откраднати целувки в мрака, има ли нещо по-изкушаващо от забраненото удоволствие?
Магьосникът на арт шоколада – красивият французин Силвен Марки, и неустоимата похитителка на шоколад – Кейд Кори, се впускат в страстна игра на съблазняване и интриги и попадат в сложен любовен триъгълник, в който третият е ...шоколадът.
– Много странно – промърмори той.
– Кое е странно? – попита Кристоф. Силвен беше обещал на блогъра да го допусне в светилището на своята лаборатория, след като авторът беше описал едно измислено посещение в работилницата, отрупвайки го с екстравагантни хвалебствия. Оправдани екстравагантни хвалебствия, биен сюр.
– Някои от кутиите, които приготвихме вчера, липсват – той се огледа, очаквайки да ги види преместени на друго място.
– Крадец на шоколад? – попита Кристоф, заинтригуван. Думите потънаха във въображението му и очите му се премрежиха замечтано. – Мисля, че току-що открих третото си призвание. Представяш ли си какво е да се промъкваш в лабораторията всяка нощ, за да крадеш най-хубавите шоколадови бонбони.
– За да ядеш без пари!
– И двете – въздъхна блажено Кристоф. – Може би ще избиеш рибата на черния пазар, ако не изядеш цялата отмъкната плячка.
– Хм. Крадецът трябваше да отнесе повече от четири кутии, ако е искал да му остане нещо за продан – заяви нагло Силвен. Никой не беше спирал след първия изяден негов бонбон. Не и откакто беше навършил шестнайсет години.
Може би кутиите бяха просто... бяха просто какво? Той се опита да измисли някакво правдоподобно обяснение. Той беше излязъл последен снощи и беше пристигнал пръв тази сутрин. Кой би могъл да премести шоколадовите бонбони, да ги продаде, да ги отнесе в дома си?
Силвен Марки влезе в кабинета си, за да провери лаптопа си, който стоеше непокътнат върху бюрото му. Или... той се закова на място.
Отпечатък от пръст, омазан с шоколад. В това нямаше нищо необичайно; той често оставяше подобни лепкави следи от пръсти по документите върху бюрото си. Но този отпечатък беше значително по-малък от неговите пръсти.
Шоколатиерът залепи палец до отпечатъка и се зае да изучава разликите за един безкрайно дълъг, съсредоточен момент.
Когато се върна в основното помещение на лабораторията, Кристоф галеше с ръце един от мраморните плотове, оглеждаше се и се усмихваше.
– Какво? – попита Силвен.
– Просто си представям човека, който се промъква нощем, за да краде шоколад – промълви унесено и щастливо къдрокосият блогър. – Без съмнение е избрал най-доброто място.
– Жена е – прошепна Силвен, припомняйки си големината на шоколадовия отпечатък.
Кристоф примижа със сладостна радост.
– О, това е прекрасно.
Силвен вдигна вежди.
Кристоф го изгледа с недоумение.
– Не се ли вълнуваш? Жена, която се вмъква тайно в твоята бърлога, за да краде шоколада ти? Не ти ли се иска да се скриеш тук през нощта и да се опиташ да я спипаш на местопрестъплението?
Силвен отвори и затвори уста. Да. Искаше му се.
– Според мен е прибързано да заключим, че има крадец. Убеден съм, че съществува много по-безобидно обяснение.
Нито едно безобидно обяснение не се появи в ума му, но – крадец, който крадеше шоколад, а не се интересуваше от лаптопа му? Може би щеше да се наложи да се ожени за нея. Чувстваше как се влюбва само при мисълта за среднощната авантюра.
Дано да беше проникнала тук, обута в черен кожен панталон.
– Че какво интересно има в безобидното обяснение? – парира невъзмутимо Кристоф. – Може ли аз да се скрия и да я заловя? Ти ще пропилееш момента.
За гурме блогър, колкото и прочут и нашумял да беше, допуснат тук в знак на специална привилегия, Кристоф не показваше нужното смирено преклонение и почитание, реши твърдо Силвен.
Напоследък гурме блогърите ставаха много нахални. Самонадеяни и надути.
А ако наистина имаше крадла – в което Силвен дълбоко се съмняваше, то несъмнено той беше човекът, който трябваше да я залови.
"Крадец на шоколад спохожда Силвен Марки"? гласеше заглавието на новия пост в блога на Кристоф само няколко часа по-късно.
Кейд, която беше настроила своя Гугъл да я известява всеки път, когато името на Силвен Марки се появява в нова публикация в мрежата, погледна заглавието и скочи като ужилена. Ето това беше бърза реакция.
Тя прочете поста със светкавична скорост или по-точно със скоростта, с която можеше да чете на френски. В голяма степен историята беше плод на фантазията. Крадец, пристрастен към шоколадовите бонбони на Силвен Марки? Когато отидох в шоколатерията на прочутия майстор, Силвен установи липсата на четири кутии шоколад и малък отпечатък от изцапани с шоколад женски пръсти върху книжата си. Нима някой прониква в лабораторията му нощем, за да краде шоколадови бонбони? Ако е така, тази жена е моята сродна душа. Мисля, че се влюбвам.
Нима беше оставила отпечатък? Хм, всъщност сигурно беше оставила десетки отпечатъци, просто някои не се виждаха с просто око. Но пръстовите отпечатъци на Кейд Кори не се водеха на досие никъде, а нямаше да е толкова забавно, ако сложеше ръкавици. Тя не можеше дори да си представи да осакати по такъв начин докосването до онзи гладък, съвършен шоколад.