Един по един
- Автор: Картер Крис
- Серия: Robert Huntur #5
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-260-0
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Един по един». Краткое содержание книги:
С тези мисли Робърт Хънтър разглежда фотографии от пресен случай на убийство, когато телефонът звънва. От отсрещната страна не се представят, а принуждават Хънтър да посети някакъв интернет адрес. На екрана се появява зловеща картина. Потресени, полицаите в екип с ФБР безрезултатно се опитват да проследят по електронен път първоизточника на този кошмар. Но убиецът не е аматьор и умело въвлича Хънтър в демоничната си игра.
Следват още анонимни обаждания. Още адреси. Още набелязани жертви, за които куршум в тила е само избавление.
Още с първия си роман „Хамелеонът се завръща“ Крис Картър влезе в листата на големите криминални автори. Телеграфният стил, подправен с много напрежение, и изобретателните му герои са негова безусловна запазена марка.
Докато Анита беше в шок, най-добрият им шанс беше Емилио, колегата й най-добрият приятел на Кевин.
Събота беше най-оживеният ден за „Следващо поколение“ и в 12:28 часа на обяд магазинът беше пълен с хора, които разглеждаха и пробваха най-новите видеоигри. Емилио помагаше на клиент да избере между две заглавия, когато Робърт и Карлос влязоха в магазина. Щом Емилио ги видя, поведението му се промени.
— Може ли да поговорим набързо, Емилио? — попита Хънтър, приближавайки се към него, когато той приключи с клиента.
Мъжът кимна нервно и ги заведе в стаята за почивка на персонала в задната част на магазина.
Емилио изглеждаше уморен и нервен и имаше тъмни сенки под очите.
Никой не седна. Емилио застана до стара пластмасова маса в средата на стаята, а Хънтър и Гарсия — до вратата.
— Всичко наред ли е? — попита Карлос, имайки предвид забележимото му безпокойство, нещо, което липсваше първия път, когато се видяха.
Емилио кимна бързо два пъти.
— Да, разбира се — отговори, без да поглежда детективите в очите. — Не, нищо. Вече ви казах всичко.
— Е, случило се е нещо — рече Гарсия, — защото, честно казано, лицето ти те издава.
Емилио най-после го погледна в очите.
— Каквото и да е, ще разберем по един или друг начин, затова може да ни кажеш и да спестиш на всички малко време.
Мъжът си пое дълбоко дъх и наведе глава.
Те чакаха.
— Предложиха ми да стана управител на магазина, длъжността на Кевин.
— Е, и? — Карлос все още чакаше нещо друго.
— Това е — отвърна Емилио и нервно прокара ръка по мустаците си.
— И какъв е проблемът?
Емилио се засмя неспокойно.
— Знам какво ще стане. Ако приема работата, вие ще си помислите, че имам нещо общо със случилото се с Кевин. Това е мотив, нали? Аз взимам длъжността му. Но повярвайте ми, нямах представа, че ще ми предложат да стана управител. Аз дори не съм най-старият служител тук. Трябваше да предложат на Том. Той би станал добър управител. — Гласът му прегракна. — Кевин беше моят най-добър приятел. Беше ми като брат…
Гарсия му се усмихна съчувствено и вдигна ръка, за да му направи знак да млъкне.
— Емилио, позволи ми да те прекъсна. Гледаш прекалено много „От местопрестъплението“ или „Престъпни намерения“, или други криминални филми.
Емилио погледна двамата детективи.
Хънтър кимна.
— Партньорът ми е прав. За наше съжаление нещата не са толкова елементарни. Приемането на длъжността управител няма да те постави на първото място в списъка на заподозрените, Емилио.
— Наистина ли? — От раменете му сякаш падна тежък товар.
— Наистина — увери го Карлос. — Дойдохме, защото искаме да видиш нещо.
Детективите му показаха разпечатка на жената в стъкления ковчег. Снимката беше направена в началото на предаването и отдолу все още не се беше появила думата ВИНОВНА, нито бутоните за гласуване, но буквите ВШУ и поредицата от числа 678 се виждаха ясно в горните ъгли на изображението.
Емилио я гледа дълго, като се почесваше по брадичката.
— Не… съм сигурен — най-после каза, — но в лицето й има нещо познато.
— Мислиш ли, че си я виждал? Може би с Кевин?
Мъжът гледа разпечатката още няколко секунди и сетне поклати глава.
— Не, не мисля, че е била с Кевин. Той нямаше много приятели. Винаги беше вкъщи с Анита, тук, на работа или играеше онлайн, след като затворехме магазина. Не ходеше в барове или нощни клубове. Не се срещаше с много хора.
— Може би е била клиентка и си я виждал в магазина — настоя Карлос.
Емилио се замисли.
— Възможно е. Може ли да покажа снимката и на другите момчета в магазина? Ако е клиентка, може би някои от тях ще я помнят по-добре.
— Моля те, направи го — отвърна Гарсия. — Но искам да те питам още нещо. Тези букви и цифри тук горе. — Посочи на разпечатката. — Говорят ли ти нещо? ВШУ и 678?