Един по един
- Автор: Картер Крис
- Серия: Robert Huntur #5
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-260-0
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Един по един». Краткое содержание книги:
С тези мисли Робърт Хънтър разглежда фотографии от пресен случай на убийство, когато телефонът звънва. От отсрещната страна не се представят, а принуждават Хънтър да посети някакъв интернет адрес. На екрана се появява зловеща картина. Потресени, полицаите в екип с ФБР безрезултатно се опитват да проследят по електронен път първоизточника на този кошмар. Но убиецът не е аматьор и умело въвлича Хънтър в демоничната си игра.
Следват още анонимни обаждания. Още адреси. Още набелязани жертви, за които куршум в тила е само избавление.
Още с първия си роман „Хамелеонът се завръща“ Крис Картър влезе в листата на големите криминални автори. Телеграфният стил, подправен с много напрежение, и изобретателните му герои са негова безусловна запазена марка.
— Ние следим хиляди видео уебсайтове и социални мрежи по цял свят — обясни Мишел. — Веднага щом се появи откъс от записа, обръщаме се към администраторите да го затворят. Засега всички съдействат.
— Убиецът е знаел много добре, че това ще стане — каза Карлос. — Имам предвид, че по интернет ще се разпространяват откъси или дори цялото автентично излъчване. Сигурен съм, че е разчитал на това. Той се забавлява, като изтезава и убива жертвите си. И колкото повече хора гледат, толкова по-добре.
Никой не каза нищо.
Мишел щракна на няколко икони на компютъра си и големият монитор вдясно от нея се изпълни с образа на жената в стъкления ковчег. Първата жертва, мъжът в стъкления резервоар, беше на монитора вляво от нея.
— Ние автоматично записваме всяко излъчване по интернет, което преценим като подозрително — каза тя. — Започнахме да записваме това веднага щом попаднахме на него. Мисля, че успяхме да го хванем отначало. — Мишел пусна видеозаписа.
Хънтър кимна, докато гледаше образите.
— Да, успели сте.
— Съдейки по устройствата, които е създал — обади се Хари и посочи стъкления контейнер и прозрачния ковчег на двата екрана, — този човек е много добър майстор и разбира от инженерство.
— Не се и съмнявам — съгласи се Гарсия.
— Провървя ли ви да проследите обаждането му? — попита Хари.
Карлос поклати глава и обясни, че първия път убиецът е местил обаждането из целия Лос Анджелис.
— Но не и втория път?
— Не. Този път използва мобилен телефон с предплатена карта без джипиес. Обаждането беше от Студио Сити, но не продължи достатъчно дълго, за да засечем точните му координати.
Хари се замисли.
— Разпознахте ли вече жената? — попита Мишел и посочи втората жертва.
— Работим по въпроса — отвърна Гарсия.
— Ами първата жертва?
Карлос кимна и й разказа накратко за Кевин Лий Паркър.
Вниманието на Мишел отново се насочи към сцената, разиграваща се на монитора вдясно и жената в стъкления ковчег.
— Тези неща се появиха на екрана само за шейсет секунди. — Тя посочи буквите и числата горе вляво и в десните ъгли на картината — ВШУ и 678. — Знаете ли какво означават?
— Още не.
— Имате ли представа коя е жертвата? — попита Хари.
Гарсия повдигна рамене.
— Това не е ли техническо съкращение? Нещо, свързано с компютрите?
— Нищо, което би имало смисъл в дадения контекст — отговори Мишел и погледна Хари.
— Не се сещам за нищо в областта на компютрите — каза той.
— Случи ли се същото по време на първото излъчване? — попита Хари и насочи поглед към монитора вляво, който показваше Кевин Лий Паркър завързан и със запушена уста в стъкления аквариум. — Виждам, че не сте започнали да записвате отначало. Появи ли се същата или друга комбинация от букви и числа?
— Не, нищо — отговори Хънтър. — Появиха се само буквите, които образуват химичната формула на натриевия хидроксид.
— Това „ВШУ 678“ е нещо, свързано с жената — предположи Хари.
— Може би — каза Хънтър. — Ще знаем повече, когато я идентифицираме.
— Бихте ли ни оставили записа с първата жертва? — попита Мишел. — Искам да го анализирам по-добре и да го сравня с днешното излъчване.
— Няма проблем.
Тя наблюдава още няколко секунди образите на двата монитора и после ги спря. Изражението й представляваше смесица от гняв, отчаяние и отвращение. Устните й се разтвориха, сякаш се готвеше да каже нещо, но се колебаеше и първо обмисли думите си.
— Който и да е този човек, той е надарен програмист, със задълбочени познания за киберпространството. Покрил е всеки ъгъл — времетраенето, използваните сървъри, начините да се скрие, регистрирането на сайтовете в Тайван, прехвърлянето на телефонните разговори и така нататък. Когато излъчването свърши, уебсайтът му изчезна, сякаш никога не е съществувал. Безследно. Крие се експертно под няколко електронни пласта защита. За да стигнем до него, трябва да ги обелим един по един. Няма друг, заобиколен път. Проблемът е, че всеки пласт действа и като предупреждение за натрапник. Успеем ли да обелим някой пласт, той веднага ще разбере, ще има повече от достатъчно време да реагира и ще създаде още пластове, ако е необходимо.