Един по един
- Автор: Картер Крис
- Серия: Robert Huntur #5
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-260-0
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Един по един». Краткое содержание книги:
С тези мисли Робърт Хънтър разглежда фотографии от пресен случай на убийство, когато телефонът звънва. От отсрещната страна не се представят, а принуждават Хънтър да посети някакъв интернет адрес. На екрана се появява зловеща картина. Потресени, полицаите в екип с ФБР безрезултатно се опитват да проследят по електронен път първоизточника на този кошмар. Но убиецът не е аматьор и умело въвлича Хънтър в демоничната си игра.
Следват още анонимни обаждания. Още адреси. Още набелязани жертви, за които куршум в тила е само избавление.
Още с първия си роман „Хамелеонът се завръща“ Крис Картър влезе в листата на големите криминални автори. Телеграфният стил, подправен с много напрежение, и изобретателните му герои са негова безусловна запазена марка.
Хънтър си пое дълбоко дъх. Беше пределно ясно, че разследването им трябваше да се съсредоточи върху компютърни програмисти със задълбочени знания за киберпространството, но в Лос Анджелис те бяха навсякъде — публични и частни организации, училища, университети, в собствените си гаражи… Накъдето и да погледнеш, ще откриеш компетентен човек с интернет. Трябваше им нещо повече, за да ги насочи.
Мишел погледна Хънтър в очите.
— Този убиец е толкова самоуверен, защото знае, че е непроследим в киберпространството. Той е кибер призрак. Ако стои там, не можем да стигнем до него.
33.
Рано на следващата сутрин капитан Блейк стоеше пред голямото табло със снимки до южната стена в кабинета на Хънтър, когато той пристигна. Гарсия стоеше до нея.
На таблото вече бяха закачени снимки на втората жертва, която лежеше в стъкления ковчег. Някои показваха ужасеното й лице в различни фази на отчаяние, а други — кадри на тарантулови оси, докато влизаха в ковчега и после отново, когато бяха покрили цялото тяло и жилеха почти всеки сантиметър от него.
Карлос вече беше разказал на Барбара какво се беше случило на срещата им с Мишел Кели и Хари Милс в отдел „Киберпрестъпност“ във ФБР предишната вечер.
— Все още няма нищо от отдел „Изчезнали лица“ — съобщи Гарсия, докато Хънтър събличаше якето си и включваше компютъра си. — Този път убиецът не беше запушил устата на жертвата, затова софтуерът им за лицево разпознаване не би трябвало да има проблеми да сравни ключови точки, но преди малко говорих с тях, и засега няма съвпадения.
Хънтър кимна.
— Изследователският екип изпрати доклада за тарантуловите оси снощи — добави Карлос и се върна до бюрото си.
Робърт и капитан Блейк се обърнаха към него.
Гарсия взе синята папка до клавиатурата си и я отвори.
— Както подозирахме, убиецът е знаел точно какво прави и как да причини невероятна болка. За разлика от пчелите, които могат да ужилят жертвите си само веднъж, осите жилят много пъти, влагайки едно и също количество отрова и свирепост във всяко ужилване. И ужилването им наистина е свирепо. В индекса за болки от ужилвания на Шмид тарантуловите оси са на първото място.
— В кое? — прекъсна го Барбара.
— Това е скала на болката, капитане — поясни Хънтър.
— Определя болката, причинена от ужилването на големи насекоми.
— Точно така — кимна Гарсия. — Скалата е от 0 до 4, като 4 е най-болезненото ужилване. Само две насекоми достигат четвъртата степен — тарантуловата оса и мравката — куршум.
— Често ли се срещат? — попита капитан Блейк.
— В Америка доста често. — Карлос прелисти страница от доклада и направи гримаса. — Всъщност тарантуловата оса е официалното насекомо на щата Ню Мексико.
Барбара го погледна недоумяващо.
— Американските щати имат ли официални насекоми?
— Очевидно.
— Тогава какво е официалното насекомо на Калифорния?
Карлос повдигна рамене.
— Пеперудата Zerene eurydice — отговори Хънтър и направи знак на Гарсия да продължи.
— В Калифорния се срещат малко видове, главно в района на пустинята Мохаве и в части от Южна Калифорния. Според ентомолога, с когото говорихме, един от тези видове е сред най-интересните — Pepsis Menechma. — Той посочи таблото със снимките. — Използваният от убиеца.
— Какво толкова им е интересното? — попита Хънтър.
Карлос затвори папката и се върна при бюрото си.
— По природа тарантуловите оси са единаци — обясни той. — Не живеят в гнезда или на рояци, нито в някаква общност и не се движат на групи. — Гарсия леко повдигна рамене. — С изключение на няколко вида.
— Убиецът е използвал един от тях — заключи капитан Блейк. Тя дори не се опита да произнесе научното название, което Карлос прочете преди няколко минути.
— Точно така — потвърди Гарсия. — Този вид е много сходен с бразилския, който ме изпрати в болница, когато бях малък. Живеят на големи рояци, ловуват, нападат на групи и ужилването им е едно от най-силните, най-болезнените и отровните от всички тарантулови оси. Освен това са дневни същества, което означава, че не харесват много мрака. Ако са принудени да влязат на тъмно, много се ядосват и тогава нещата бързо стават неприятни.
Погледите на всички се отместиха към таблото със снимките. В средата имаше голяма увеличена фотография на тарантулова оса в полет.