Светлината, която изгубихме
- Автор: Сантополо Джилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева,
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Светлината, която изгубихме». Краткое содержание книги:
— Колко е хубаво да те видя, Луси — прегърна ме. Отвърнах на прегръдката ти също толкова поривисто и установих, че миришеш като едно време. Според науката ароматите са най-прекият път за отключване на спомените. Абсолютно го вярвам. Докато притисках лице към ризата ти, сякаш се катапултирах обратно в миналото.
Ти най-накрая ме освободи от прегръдката си и дълго ме оглежда.
— Направо ми идва да те изям — каза. — Изглеждаш… великолепно. Харесва ми прическата ти.
Усетих как се изчервявам.
— Благодаря — отвърнах. — Ти също. — Наистина беше така. През тая година беше поотслабнал и структурата на лицето ти беше станала по-видима. Косата ти все още се виеше на къдри, но сега те бяха по-къси и по-стегнати. Имаше загар и косъмчетата по ръцете ти бяха изсветлели.
Така се бях прехласнала по теб, че изобщо не помня за какво говорихме оная вечер. А ти? Сигурно сме приказвали за моето предаване, за твоята работа, за нашите семейства. Помня единствено усещането, че съм истински жива. Сякаш всяка молекула в тялото ми беше будна, нащрек, вибрираща. Всички останали усещания бяха останали на втори план, потиснати, защото ти седеше насреща и се усмихваше така, сякаш за теб съм единственият човек на света.
Нямах намерение да изневерявам на Дарън и не мислех, че ще се стигне дотам, но бях леко разочарована, защото ти даже не се пробва. Например целувка, която плавно преминава от бузата към устните, или ръката ти, поставена небрежно върху моето бедро. Понякога се питам какво би станало, ако беше опитал. Дали нещо щеше да се промени? Дали всичко би се променило?
Дарън си позволи само веднъж да ми прати есемес — просто да се обозначи — и аз си дадох сметка какво му е, като знае, че съм с теб. Как в този момент най-вероятно си е вкъщи и се безпокои. Каква ирония — точно тогава нямаше за какво да се притеснява. Основанията за тревога се появиха едва по-късно; дотогава обаче изобщо не би му минало през ум, че ще легна с теб, така мисля. Той смяташе, че съм напълно и единствено негова. Но никога не ме е имал цялата.
XXXVIII
НЯКОЛКО ДНИ СЛЕД СРЕЩАТА С ТЕБ двете с Кейт излязохме на пазар. Преди това тя ми прати съобщение, че с Том за първи път заминават заедно на далечно пътуване — наистина далечно; отиваха за десет дни в Испания и тя искаше да освежи гардероба си.
— От какво имаш нужда? — беше първият ми въпрос, щом влязох в апартамента й — онзи, който навремето деляхме. Двамата с Том не живееха заедно. Още в началото му беше заявила, че няма да живее под един покрив с мъж, ако на ръката си няма годежен пръстен от него. Неволно се почувствах засегната от името на нас, двамата, когато ми го каза. Ясно ми беше, че от край време целта й е да мине с някого под венчило, но очаквах да се промени, като срещне човек на място. А Том наистина беше чудесен мъж — уравновесен, грижовен и щедър. Тя обаче твърдо настояваше на своето. Кейт отвори списъка в блекберито си.
— Два бански костюма, плажна рокля, дълга вечерна рокля за престоя в Сан Себастиян и Барселона. И може би чифт сандали с танк подметка за разходките из Мадрид. Не бих имала нищо против и някоя широкопола сламена шапка. Според теб това не прави ли една жена наистина шармантна?
Усмихнах й се.
— Мисля, че с такава шапка ще изглеждаш като филмова звезда — отговорих. — Същинска, хъм, Грета Гарбо.
Тя ме погледна изкосо, после и двете се разсмяхме.
— Ти май идея си нямаш за стила на Грета Гарбо, а? — подметна, слагайки ръка на раменете ми.
— Никаква — признах. — Тя не е ли била шармантна все пак? Кейт въздъхна.
— При това много. Но според мен по-скоро имаш предвид Хеди Ламар[27]. Тя изглежда поразително с шапките с широка периферия.
— О, да, същинска Хеди Ламар — казах и обвих ръка около кръста на Кейти. — И така, къде отиваме? Предизвикателствата едно по едно ли ще ги посрещаме, или направо поемаме към някой магазин?
— Магазин — отсече тя без никакво колебание. — Според мен „Блумингдейл" е най-близо, а после може да хапнем от тяхното замразено кисело мляко.
Споменаването на „Блумингдейл", естествено, ме наведе на мисълта за теб. През последната година и нещо умишлено го бях отбягвала — не ми беше особено трудно, след като живеех в Бруклин. Сега обаче бях решена да върна в живота си някои от Гейб-местата.
— Обичам това мляко — казах само.
Отначало започнахме да се оглеждаме за бански. Кейт искаше да подхожда на бъдещата й шапка ала Хеди Ламар, така че търсехме ретро стил, съчетан с убити цветове. Накрая поехме към пробните с шест-седем варианта на бански костюми.
27
Актриса и изобретателка, легенда на европейското и американското кино (1914–2000). Добива известност с ролята си във филмаЕкстазна Густав Махати, в който е заснета да играе изпитваща оргазъм жена, нещо необичайно за консервативните среди от епохата, в която се развива по-голямата част от кариерата й. — Бел. ред.