Кланът на вълчицата
- Автор: Каранса Майте
- Серия: Войната на вещиците #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-332-8
- Переводчик: Боряна Цонева
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Кланът на вълчицата». Краткое содержание книги:
Щом е магьосница Омар, способна да влезе и в ада, за да измъкне майка си от ноктите на могъщите Одиш, тогава защо трябва да понася пренебрежителното отношение на Марион? Защо не може да иде на купона на Марион като всички свои съученици?
И съвсем сериозно си постави за цел да го постигне.
В края на краищата е магьосница.
И не е толкова грозна.
И е умна.
Тайно се измъкна след часовете и отиде в своята пещера. Там дълго време се рови из книгите на Деметер и Селене, докато накрая откри заклинание за съблазън, което идеално пасваше на замисъла й.
Малко се различаваше от омайното биле, събуждащо любовни чувства. Не беше вълшебна течност, не променяше кръвта и не ускоряваше сърдечния ритъм, нито дишането. Беше симпатично лесноизпълнимо заклинание, постигаше се с допир, от близко разстояние. С едно леко докосване с пръчицата и с точните думи щеше да престане да бъде невидима за очите на Марион, щеше да привлече вниманието й и най-сетне да я накара да я погледне и да я забележи.
На следващата сутрин, в час, се постара да седне възможно най-близо до Марион. Роберта се съгласи да си сменят местата срещу пакетче дъвки и така Анаид успя да се настани на чина точно зад жертвата си. Увери се, че никой не я гледа, бързо извади брезовата пръчица от ученическата си чанта и я скри под учебника по социални науки. Беше изчакала часа на Корбаран, учителя по обществознание, който никога нищо не забелязваше. И докато Корбаран си рецитираше урока, без да го е еня дали някой го слуша, или не, Анаид произнесе заклинанието си, шепнейки думите със свити устни, като насочи пръчицата към седящата пред нея Марион и леко докосна с нея косите й.
Чудесно! Марион беше реагирала на допира, като разтърси глава. След миг вдигна ръка и разсеяно се почеса.
Анаид затаи дъх. Магията действаше. Марион отстъпваше под въздействието на съблазънта и даваше признаци, че изпада в плен на омаята. Сега чувстваше леко гъделичкане, оттам дойде и почесването. Щеше да последва импулсивно движение: да обърне глава и да я открие. После щеше да си спомни името й, да й се усмихне и да я покани на купона.
Всичко щеше да стане така, както пророкуваше заклинанието.
Анаид изчака една минута, две, три — които й се сториха цяла вечност — и после… наистина Марион се обърна и я погледна. Но не й се усмихна, а се разсмя. Изкикоти се високо и доволно, все едно гледаше комедиен филм или е чула много смешен виц. Надсмя й се право в очите. И каза нещо от сорта на:
— Гледай ти! На Джуджето всезнайко му пораснали циците и са му излезли пъпки.
Анаид остана като гръмната. Направо я беше заклала. Подигравателното остроумие на Марион и гадната й бъзикня изплющяха безмилостно и отекнаха чак до наблюдателната кула — или поне така й се стори на Анаид, приветствани от всички подлизурковци в класа, от грачещите гарвани на кулата и от туристите, спускащи се по течението на реката. Цялата Вселена стана свидетел на ОСКЪРБЛЕНИЕТО, НАНЕСЕНО Й ОТ МАРИОН.
Пръв обаче се засмя Рок, синът на Елена и настоящо гадже на Марион. Анаид чу и това, и то съвсем ясно, и много добре го запомни.
Анаид запази спокойствие доколкото можа, но не издържа и без дори да поиска разрешение от Корбаран — той, така или иначе, нямаше да забележи, — излезе от часа, изхвърча от класната стая и се скри в тоалетната, за да се нареве на воля.
И така, докато плачеше дълго и горчиво, се погледна в огледалото и забеляза, че наистина й беше излязла една миниатюрна пъпчица на носа. На мига люто се закани да си отмъсти. Взе твърдо решение. По-лошо от това не можеше да стане. Нито за нея, нито за доброто й име, нито за честта й.
Излезе от тоалетната с гордо вдигната глава и с ясно начертан план за действие. Звънецът току-що бе ударил и всички бяха излезли в междучасие да се поразтъпчат, да побъбрят и да хапнат нещичко. Естествено, Марион и Рок, както обикновено, щяха да си изядат сандвичите на терасата, в заведението на площада, с кока-кола в ръка, заобиколени от тяхната банда. Тъкмо натам се запъти Анаид, вирнала предизвикателно нос, с вълшебната си пръчка, скрита в ръкава на блузата.
Може би Анаид нямаше да изпълни намерението си, ако съученичката й просто я беше игнорирала, както винаги, но собственото й заклинание беше успяло да привлече вниманието на Марион върху нейната особа, сякаш бе неустоим магнит. Когато Анаид се появи, тя долови присъствието й, обърна глава, прикова поглед в нея и пак злостно я нападна: