Мъглите на Авалон (Том 1)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 1)». Краткое содержание книги:
— Елате! Гуинет, Мораг! Зле ли ти е, майко? О, небеса, тя пак настоя да тъче, а като тъче, винаги получава тези припадъци… Увейн! Аколон! Елате, бързо, майка ни припадна в стана!
Моргана усещаше как Малин разтрива ръцете й, чуваше как я вика, чу и гласа на Аколон и се остави той да я вдигне и да я отнесе в стаята й. Нито искаше, нито можеше да се движи и да говори. Остави се да я положат на леглото й, да се опитват да я върнат към живот, да наливат вино между устните й — усещаше как виното се стича в тънка струйка по шията й, и много й се искаше да им каже да не се безпокоят, че се чувства добре и да я оставят на мира, но единственото, което успя да произнесе, бе някакъв нечленоразделен звук, който за неин ужас наподобяваше грухтене. Тя остана да лежи така, изтръпнала, разкъсвана от съзнанието, че в смъртта си Дивата свиня ще я освободи, но преди това тя ще трябва да съпреживее агонията й. — И докато още лежеше така, на границата между живота и смъртта, ненапълно изляза от транса, лишена дори от зрение, Моргана чу зова на ловния рог и разбра, че носят тялото на Авалох, убит от побеснялата от ярост дива свиня, чийто другар той пронизал с копието си. Преди да издъхне, Авалох бе убил и женската… Кръв, смърт и прераждане — така вървеше потока на живота — в гората и извън нея, също като совалката, която ту потъваше в основата, ту се измъкваше над нея…
Бяха минали часове. Моргана още не можеше да помръдне нито един мускул в тялото си, без да изпитва ужасни болки; но тя почти приветстваше страданието. „Не би било редно да изляза невредима от това — та аз причиних тази смърт, но затова пък ръцете на Аколон не са опетнени с кръвта на брат му…“
Тя отвори очи и срещна погледа на Аколон. Очите му бяха пълни с грижа и страх. Той се бе навел над нея, и един бърз поглед я успокои, че в момента са съвсем сами в стаята.
— Можеш ли вече да говориш, любима? — прошепна Аколон. — Ще ми кажеш ли какво се случи?
Тя не проговори, само поклати глава. И все пак, колко успокоителна бе милувката на ръцете му! „Ще разбереш ли някога какво извърших заради теб, любов моя?“
Той се наведе още по-ниско над нея и я целуна. Сигурно никога нямаше да разбере, че връзката им едва не бе разкрита и се разминаха на косъм с позора.
— Трябва да се върна при татко — поде той обезпокоен. — Все плаче и казва, че ако съм бил тръгнал и аз на лов, с брат ми нямало да се случи нещастие. Надали някога ще престане да ме вини за смъртта на Авалох. — Тъмните му очи издаваха дълбоката му тревога. — Ти бе тази, която ми заповяда да не тръгвам с него — продължи той. — Нима си предчувствала нещо, скъпа?
Тя успя да проговори с голяма мъка, преодолявайки силната болка в гърлото.
— Такава бе волята на Богинята. Авалох загина, преди да успее да унищожи плода на нашите усилия. — Успя с цената на още по-голяма болка да раздвижи показалеца си и с него проследи змиите, виещи се около китката на ръката му.
Изразът на лицето му внезапно се смени. Ужас се изписа в очите му.
— Моргана! Да не би… Да имаш пръст в това, което се случи? „Ах, трябваше да знам, че ще ме погледне така…“
— Как можеш да ме питаш? — прошепна тя. — Та нали цял ден тъках без прекъсване, пред очите на Малин, прислужниците и децата… Това бе Нейна воля и Нейно дело.
— Но ти си знаела! Знаела си!
Очите й се напълниха със сълзи и тя кимна бавно, а Аколон се наведе отново и я целуна по устните.
— Тъй да бъде. Такава е била волята на Богинята — повтори той нейните думи и излезе от стаята.
3
В гората имаше едно място, където буен планински поток разширяваше коритото си сред купчина скали и образуваше дълбок вир; сега Моргана седеше там, на една плоска скала над вира, и Аколон седеше до нея. Тук никой не би могъл да ги види — освен може би някой от народа на Древните, а те никога не биха предали своята кралица.