Мъглите на Авалон (Том 1)

Малко по-късно Моргана видя как Авалох потегли на лов, сподирен от четирима ловци, и докато Малин беше все още долу, тя се промъкна в спалнята им. Започна трескаво да тършува из неподредената стая, между разпилени бебешки дрешки и непраните пелени на най-малкото. Най-сетне откри една тясна бронзова гривна — беше виждала Авалох да я носи. Имаше и някои златни накити, които той носеше, но тя не посмя да вземе нещо по-ценно, защото липсата щеше да се забележи веднага, щом прислужницата на Малин дойдеше да оправи стаята. В крайна сметка жената завари Моргана още в стаята и веднага попита:

— Търсиш ли нещо, лейди? Моргана се престори на ядосана.

— Омръзна ми да живея в дом, който прилича на кочина! Махни веднага непраните пелени оттук! Свали ги долу и веднага ги дай на перачката, а после почисти стаята и я проветри — или може би трябва да си сложа престилката и да почна да чистя сама?

— Не, мадам — прислужницата се сви от страх и веднага пое купчината непрани пелени от ръцете на Моргана. Тя бе успяла да пусне незабелязано бронзовата гривна в пазвата си и забърза надолу, за да поръча на готвачката да стопли вода за компреса на Увейн; това бе първото, което трябваше да се свърши. После трябваше да се опита да подреди нещата така, че следобедът й да бъде свободен, и никой да не я смущава… Изпрати да повикат най-добрия хирург и поръча да му кажат да донесе инструментите си. Когато той дойде, Моргана накара Увейн да седне и да отвори устата си, а тя помагаше, докато човекът се опитваше да измъкне счупения корен от челюстта му. Увейн издържа стоически на ровенето и дърпането, макар че коренът се счупи още веднъж и се наложи да бъде търсен повторно; за щастие цялата му челюст беше подута и изтръпнала. Когато най-сетне раната бе почистена, Моргана сипа на мястото доста от най-силно упойващото си лекарство и отпрати Увейн да си легне, но преди това го накара да изпие немалко вино с подправки. Увейн тръгна, протестирайки, че му се е налагало да язди и дори да се сражава в много по-тежко състояние от сегашното, но Моргана му обясни, че трябва да полежи, защото така лекарството ще подейства най-добре. И тъй, Увейн също не можеше да й попречи, а при това положение щеше да бъде извън всяко подозрение. Тъй като бе отпратила всички прислужници да перат, Малин започна да се оплаква:

— Всички жени греят вода за пране, а трябва да имаме нови рокли за Петдесетница, и наметалото на Авалох трябва да бъде довършено. Ти не обичаш да предеш, майко, но аз ще трябва да дотъка наметалото, а пък прислужниците ще перат…

— Ох как забравих — възкликна престорено Моргана. — Е, няма как, ще трябва да попреда — освен ако не ме оставиш аз да потъка. „Още по-добре“, допълни тя наум, „вместо гривната — наметало, което собствената му жена тъче за него“.

— Би ли го сторила, майко? Но нали новото наметало на краля е на другия стан…

— Уриенс не се нуждае от наметало толкова, колкото Авалох — каза Моргана. — Смятам да тъка на твоя стан. „А свърша ли с тъкането“, каза си тя и тръпки я побиха, „Авалох никога вече няма да има нужда от наметало…“