Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Да умрем! — извикаха всички в един глас.
— Аз се прощавам с вас, братя, защото след покушението няма да остана жив — каза Бояновски.
— В случай че бомбата, която Бояновски хвърли, не избухне, ще бъде хвърлена втора. Ти, Пал, ще хвърлиш втората. Тя има ВИД на книга, която е пълна със същия състав.
После всички се простиха и излязоха от салона.
Останаха само Бакунин, Бояновски и Пал.
— Задържах ви — каза Бакунин, — за да ви кажа още един път сбогом и да попитам за последното ваше желание.
— Ти знаеш, Бакунин, какво ме интересува на този свят.
— Зная — дъщеря ти Ло. Аз ти давам обещайте, че ако не оцелееш след покушението, ще се грижа за нея, както ти би се грижил. Ала не като баща, защото твоята дъщеря извика у мене едно ново чувство. Ако и тя ме обича, ще се оженя за нея. Питам те, ще ли ни благословиш?
— От всичкото си сърце — каза Пал, като прегърна Бакунин.
След като се прости още един път с приятелите си, Бакунин излезе от стаята.
В коридора се срещнаха с Ло, която го запита за баща си.
— Той не ще излезе скоро, затова вие ще трябва да се задоволите само с това да ви придружа.
— Вашето присъствие ми е било винаги приятно, но кажете ми защо се бяхте събрали толкова души тук? Предвиждам, че нещо се върши и затова се страхувам за баща си.
— Драга ми Ло, вие сте вече на такава възраст, че мога да ви кажа самата истина. Вашият баща се върна от Америка изключително само за това: да води заедно с нас борба срещу Романовците. Ние трябва да бъдем готови за всичко — дори и за смърт.
— Клетият ми баща! Аз предварително съм уверена, че той не Ще оцелее в тази борба!
— Нека се надяваме на най-доброто. Освен баща ви, в опасност се намираме ние всичките.
— И вие значи излагате живота си на опасност? — развълнувано попита Ло и подаде двете си ръце на Бакунин. — Михаил Бакунин, аз още съм млада и неопитна, ала не мога да разбера защо някои хора излагат живота си заради някакви права?
— Ние всички сме родени с еднакви права и като членове на обществото трябва да ги имаме. Потъпчат ли се веднъж от когото и да било, ние трябва да отмъстим за това.
— Щом е така, водете борба — каза Ло и очите й приеха едно особено изражение.
Никога Ло не бе изглеждала на Бакунин по-хубава от сега.
— Ло — каза Бакунин, разтваряйки ръце, — облегни се на гърдите ми, чук е твоето място.
Отначало младото момиче се поколеба да стори това, но след малко се хвърли в неговите обятия.
— Колко те уважавам тебе, възвишения човек! — каза момичето, като обви ръцете си около врата му.
— Наистина ли ме любиш, Ло? Повтори още веднъж, моля те, тези думи.
Повдигайки побелялата вече коса на Бакунин от челото, Ло каза:
— Обичам те, мили мой!
Умеещият да нагласява само планове за покушения Бакунин се наведе и страстно целуна момичето.
— Ло — каза той, — досега не съм обичал никоя. Ти си първата, която с такава страст прегръщам. Нищо не е в състояние да ни раздели. Ние сме родени един за друг и заедно ще се борим срещу всички бури на живота. Ако днешният ми план успее, аз ще те изведа от студената Русия в топлите страни. Там ние ще бъдем щастливи.
Едно тихо похлопване на вратата ги пробуди от любовния сън.
— Вече е време, Бакунин — каза Пал.
— Да, време е вече, приятелю — отвърна Бакунин, като се изскубна от обятията на своята любима.
Той се сбогува с Ло, като й каза, че ако остане жив, тя ще бъде негова годеница. А ако умре — негова вдовица.
След като Пал благослови дъщеря си и Бакунин, и тримата излязоха от къщи.
Император Александър II продължи разходката си.
Като наближи улица „Инженерна“, той повика командира на казашкия корпус полковник Дворецки.
— Внимавайте добре, господин полковник. Не зная защо, но предчувствувам, че ме застрашава някаква опасност.
— Ваше Величество, аз не виждам нищо подозрително. Пък и улиците, както винаги, са пълни с полицейски шпиони.
— Добре — каза Александър II и даде знак на полковника да отиде на мястото си.
Когато влязоха в улица „Инженерна“, неочаквано насреща се появи една жена и спря конете на царската каляска. Беше Титана. Тя трябваше да улови конете отстрана, но за по-голяма сигурност тя застана отпреде им. Конете стъпкаха жената и след това спряха.
В същия миг един бедно облечен човек застана пред каляската на императора. Той държеше в ръцете си един хляб.
Императорът учудено го изгледа.
— Какво желаете? — попита Александър II Бояновски.
— Ваше Величество, това е всичкият хляб, който имам в къщата си. Аз и децата ми гладуваме.
Императорът се наведе и съжалително погледна просяка.
Главата на императора беше близо до хляба. Бояновски хвърли хляба под каляската.