Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Императорът почна да се разхожда разтревожен из стаята.
— Мислите ли, че е възможно да се помири човек с тях?
— Ваше Величество, да се задоволят нихилистите е много лесна работа. Създайте парламент и направете Михаил Бакунин държавен съветник, да бъде близо до вас.
— Може ли Михаил Бакунин да стане държавен мъж?
— Ваше Величество, Михаил Бакунин можеше да бъде много полезен за Русия, ако му беше дадена работа. Даже ако ме запитате кой ще ме замести след смъртта ми, аз бих ви отговорил, че най-подходящ ще е Михаил Бакунин. Предпочитам да имам Михаил Бакунин като приятел, отколкото като неприятел.
— Уверен ли сте, че Михаил Бакунин ще дойде на наша страна, ако му дадем служба?
— Той не ще измени на своите принципи, обаче ще бъде много полезен на родината ни.
— Тогава добре, пишете и вижте да го спечелите на наша страна. Без съмнение вие ще го поканите под някакъв предлог, за да не мисли, че имаме нужда и от приятелството му.
— Аз ще наредя така, че той да дойде при мене.
— Много добре, пишете му веднага, не отлагайте за утре.
— Ще му Пиша, Ваше Величество, въпреки че не зная точния му адрес. Неговата глава е оценена.
В същото време слугата доложи, че конете са впрегнати.
— Почакайте, Горчаков. Защо ли брат ми не идва? Аз не съм свикнал на неточност. Най-после няма да го чакам. Днес ще се разходя с открит файтон, както никога досега. Нека народът види и се увери, че неговият цар не се страхува от нищо. Наредете да вървят двама телохранители пред файтона.
— Ваше Величество, вие се излагате на опасност. Не мислите ли, че давате на нихилистите случай да ви убият?
— Напоследък малко се говори за нихилистите. И да се мамя в това, поне ще умра храбро — когато и да е, все ще се мре! И двамата излязоха от стаята. Преминаха по богато украсените коридори, където някога бе живял Павел.
— Виждате ли, драги Горчаков, тази рисунка? Това е портретът на цар Павел — най-щастливия от всичките руски царе, който беше убит, въпреки че желаеше доброто на народа.
Императорът вдигна случайно ръката си и се чу силен трясък.
Слугата, който ги следваше, извика изненадан.
— Какво е това? — попита Горчаков.
— Една от скъпите саксии, която беше на тази маса.
— Знам, старче — каза императорът, като се обърна към слугата, който го гледаше тъжно. — Защо ме гледаш така? Ти се страхуваш за моя живот, понеже аз съборих саксията. Има едно предание, което казва, че щом се случи някоя беда в стаята на цар Павел, нещо лошо щяло да се случи на Романовците. Това, разбира се, е само суеверие. Успокой се, старче, Бог ще ни пази.
След малко императорът и Горчаков бяха на улицата. Натрупалият се народ поздрави радостно своя цар. Императорската каляска чакаше на улицата, на нея блестеше златен кръст.
— Какъв прелестен ден — каза императорът, като се обърна към Горчаков. — Никога не помня да е гряло така силно слънцето. Ще ме придружите ли?
— Много съжалявам, че не мога, защото след четвърт час ще имаме министерски съвет. Трябва да побързаме да освободим служащите.
— Винаги усърден, винаги точен! Вървете тогава и приемете царската ми благодарност за труда си.
Тъкмо когато този известен дипломат поиска да си тръгне, една особена фигура го задържа до царя.
Това бе една стара жена, облечена в скъсана дреха.
— Каква е тази? — запита учуден императорът.
— Може да е някоя бедна жена, която има нужда от помощ — отвърна Горчаков.
— Какво желаеш, бабо? — попита императорът.
— Не ме ли познаваш?
— Откъде да те познавам?
— Гледай — каза тя, — както свалям този шал от главата си, така свалям завесата на бъдещето.
Тя сне шала си и го стъпка с краката си.
— Приятелю, припомням ти, че те застрашава опасност!
— Нима е опасно да живея между своя народ?
— Дошъл е денят, когато ще се изпълни онова, което видя в огледалото при мене. Спомняш ли си, когато идва при мене да видиш бъдещето си? Придружаваше те човекът, на когото ти отряза после краката.
— Кардов — извика императорът. — Да, спомням си, че бях в една каляска и изведнъж хвърлиха в нея бомба, която ме разкъса на парчета.
— Да, това бе тогава в огледалото, но сега погледни каляската, не виждаш ли същото?
— Права е — каза императорът, като се улови за главата.
— Тогава ти обърнах внимание върху това, същото правя и сега. Съветвам те да не ходиш днес на разходка, защото те очаква явна смърт.
— Ще ме убият ли?
— Да, ще те убият, и то така, както бе в огледалото.