Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Те вървят по най-безлюдните улици и избягват да се приближават до тази улица, където се издига предишният й дом. Лятната утрин е ведра и топла и слънцето ги огрява, когато те се насочват към тъмнеещата мъгла, надвиснала над Сити. Магазините им показват скъпи стоки — скъпоценни камъни, злато и сребро проблясват в огрените от слънцето витрини на бижутерийните магазини, а високите сгради хвърлят върху тях величествена сянка. Но и в слънчевата светлина, и в сянката те вървят, сгрети от любовта, незабелязващи нищо наоколо, и сега, когато са се отдали завинаги един на друг, те не мислят за богатства и великолепен дом.
Лека-полека стигат до тъмни, тесни улички, където слънцето ту жълто, ту червено се мержелее сред мъглата и може да се види само на уличните ъгли и на малките площади, където се издига някое дърво или някоя от безбройните черкви, където започва павирана пресечка със стъпала или където се намира малка градинка или гробище с няколко гроба и надгробни плочи, почернели от времето. Сред всички тези тесни площадчета и тъмни улички Флорънс, преизпълнена с обич и доверие, притиснала се до ръката му, върви напред, за да стане негова жена.
Сърцето й започва да бие по-силно, когато Уолтър й казва, че тяхната черква е съвсем наблизо. Те минават покрай големи складове с фургони пред вратите и чевръсти товарачи се изпречват на пътя им, но Флорънс нито ги вижда, нито ги чува. Настъпва тишина, дневната светлина помръква и тя се озовава разтреперана в една черква, където се разнася странен мирис на изба.
Бедно облеченият стар човек, който бие унилата камбана, стои до портала, сложил шапката си в купела — тук той се чувствува съвсем у дома, тъй като е клисар. Той ги въвежда в мизерна, прашна, облицована с кафяво дърво църковна канцелария, която напомня на шкаф с извадени полици. Проядените от червеи архивни книги сякаш издават слаба миризма на емфие, от която просълзената Нипър се разкихва.
Колко свежа и красива изглежда младата невеста в тази мизерна и прашна канцелария, където нищо друго не е в хармония с външността й освен съпруга й! Тук има един потънал в прах възрастен служител, който държи магазинче за стари списания насреща под свода, зад цяло укрепление от стълбове. Има и една потънала в прах възрастна прислужница, която се грижи единствено за себе си и счита това за напълно достатъчно. Има и един потънал в прах възрастен енорийски служител (това са енорийският служител и прислужницата, познати на мистър Тутс от предишната неделя), който има нещо общо с благочестивото общество, притежаващо молитвена зала в съседния двор — в тази зала прозорците са със стъклопис, каквато никой смъртен не е виждал досега. Тук има и потънали в прах дървени полички с корнизи, сбутани над олтара, над паравана, из галерията, както и над надписа относно делата, извършени от главата и църковните настоятели на благочестивото общество през 1694. Тук има и потънали в прах стари резонатори над амвона и пюпитъра, приличащи на капаци, които могат да се захлопнат пред извършващите богослужение свещеници, в случай че те обиждат паството. Създадени са всички условия, за да се трупа прах. Само в черковния двор възможностите в това отношение са много ограничени.
Пристигнали са капитанът, чичо Сол и мистър Тутс. В черковната канцелария свещеникът си поставя широката бяла мантия, а чиновникът кръжи наоколо му и духа прахта. Младоженецът и младоженката застават пред олтара. Няма никакви шаферки, ако не се брои Сузан Нипър, и няма друг кум освен капитан Кътъл. Един човек с дървен крак, със синя торба в ръка, гризящ дребна ябълка, надниква да види какво става вътре, но като не намира нищо интересно, отново излиза куцешком, огласяйки църквата с дървения си крак.
Нито един благотворен лъч светлина не пада върху Флорънс, коленичила пред олтара и склонила свенливо глава. Небесното светило е закрито от сградите и не прониква там. Отвън има хилаво дърво, откъдето се чува тихото цвърчене на врабчетата, отсреща, сред слънчевите зайчета, пробягващи по мансардата на бояджията, е кацнал кос, който силно чурулика, докато трае богослужението. Чува се и тропането на човека с дървения крак. Възгласите „амин“, произнесени от потъналия в прах служител, сякаш запират малко на гърлото му както при Макбет, но капитан Кътъл му оказва помощ, и то с такава голяма охота, че на три места изговаря „амин“ там, където не се полага.
Венчавката свършва, те се разписват в една от старите книги, предизвикващи кихане, широката бяла мантия се поставя обратно да бере прах, а свещеникът се прибира у дома. В едно тъмно ъгълче в тъмната черква Флорънс плаче в обятията на Сузан Нипър. Очите на мистър Тутс са зачервени. Капитанът лъска носа си. Чичо Сол смъква очилата от челото си и се отправя към изхода.