Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
— Какво те кара да казваш това?
Кадилак пресуши купичката.
— Защото онази част от живота ми свърши. И скоро няма да има нищо, заради което да се върна. С тях е свършено. — Той взе бутилката, седна до ниската масичка и я остави пред себе си.
Стив погледна скиците и чертежите на дъската, след това седна на рогозката с лице към младия летописец.
— С кого е свършено… С М’Кол? С Плейнфолк?
— Не ми се говори за това.
Стив му подаде купичката си да я напълни. Всъщност той не искаше повече, но с това щеше да остане по-малко за Кадилак. Досега, като се изключеше неясният говор, той се държеше добре. Но Стив имаше чувството, че мютът може да рухне всеки момент. А той още не искаше това да се случи. Имаха да изясняват още много неща.
Стив вдигна втората си купичка срещу четвъртата на Кадилак и отпи съвсем мъничко. Колкото и да обясняваше Кадилак, че всичко върви добре, Стив знаеше, че той сигурно се чувства застрашен от неочакваното му появяване на сцената. Знаеше и че следващият му ход ще бъде като ходене по лед.
— Съжалявам. Наистина ти обърках живота.
— Напротив. Нещата се обърнаха по-добре. Ако не беше ти, сега нямаше да съм тук.
— Нямах предвид източването на ума ми. Ти си добре дошъл за всичко, което имам там. Имам предвид Клиъруотър. — Стив спря, надявайки се на някаква реакция. Лицето на Кадилак не изразяваше нищо. Той опита отново: — Срамувам се от онова, което направих. Ти ми спаси живота, предложи ми дружбата си, а аз… те предадох. Не беше нарочно, но… — Той вдигна безпомощно рамене. — Затова трябваше да скъсам и да избягам. Нямаше начин да скрия чувствата си към нея и… след стореното се срамувах да гледам теб и Мистър Сноу.
— Това е било предопределено да стане. Такава е била волята на Талисмана. Онзи, който иска да е верен воин, трябва да намери вътрешна сила да приеме тези неща.
— Все пак сигурно те е заболяло.
— За малко — каза Кадилак. — Но сега не чувствам нищо.
„Да, личи…“ Стив гледаше как Кадилак гаврътна още саке.
— Затова ли тя вече не е с теб?
— Не. Майсторите на желязо ни разделиха още когато пристигнахме.
— Това не те ли тревожи?
— Защо да ме тревожи? Не ме грози никаква опасност, а докато тя може да призовава силата на Талисмана, нея също.
— Знаеш ли къде е тя сега?
— Да. Предадена е на сегашния ти господар. — Кадилак видя реакцията на Стив и се усмихна. — Страхотно, нали? Ние тримата отново сме заедно. Толкова близко… и все пак толкова далеч. — Той надигна купичката си, но този път разсипа малко на масата. — Сигурно така е трябвало да стане.
— Да — каза Стив. — Невероятно… — Той стана, отиде до чертожната дъска и погледна по-отблизо над какво работи Кадилак.
Във Федерацията чертежи като този се пазеха в КЪЛЪМБЪС. Централният компютър, който обслужваше Федерацията, имаше огромна библиотека с чертежи за всяка част на всяка машина, построявана някога. Хората с достъп до необходимото ниво можеха да извикат запаметените чертежи и направо на екрана да ги включат в нови конструкции, след това да прехвърлят информацията в напълно автоматизирани машини, които да произведат всички части и детайли.
На листа хартия, който разглеждаше Стив, имаше няколко груби скици, показващи модификации за конструиране на малка, лека парна машина. На по-голям лист под него те бяха начертани в естествена големина в три проекции плюс разрез. Беше изкусна конструкция, но изискваше много прецизна изработка и щеше да трябва цяла вечност за постигане дори на ограничено производство.
Това беше истинският проблем. Времето беше решаващ фактор. Те не можеха да си позволят да чакат, докато майсторите на желязо повишат нивото на технологията на металообработване. Твърде много хора бяха замесени в конспирацията. Колкото по-дълго стояха тук, толкова по-голяма беше вероятността нещо да тръгне погрешно. С помощта на Джоди — и може би на Келсо — той трябваше да заведе Кадилак и Клиъруотър на кораба в Бу-фаро. И за да достигне бързо Хъдсън, проблемът с тягата трябваше да се реши бързо и просто със съществуващите технологии. Може би от топлината на сакето Стив почувства, че знае отговора.